неделя, 25 септември 2016 г.

1464. И ХОРАТА ПОВЯРВАХА В ДОБРОТО...



НЕ ЗНАМ ДАЛИ БЕЗДУШНИТЕ РАЗБИРАТ,
ЧЕ ВЕЧЕ ПРОМЕНЕНИ СА НЕЩАТА.
ЖИВОТЪТ, КОЙТО КРЕТАШЕ ЗОМБИРАН,
УСТОИТЕ НА ЗЛИЯ МРАК РАЗКЛАТИ.
И ХОРАТА ПОВЯРВАХА В ДОБРОТО -
УСЕЩАМ ГО СЪС ВСЯКА СВОЯ КЛЕТКА.
ЗАТУЙ ТАКА СТОИЧЕСКИ РАБОТЯ,
ЗА ДА ОТКЛЮЧВАМ СЪЩНОСТТА ИМ СВЕТЛА.
ПРЕКРАСНО Е ДА ЧУВСТВАШ КАК КРАЙ ТЕБЕ,
НАПУК НА ВСЕКИ СТУД, РАЗЦЪФВА ВЯРА!
КАК ТОЗИ СВЯТ, ОТ ГРИЖИ ПРЕОБСЕБЕН,
КЪМ ВИСШИ СВЕТОВЕ ВРАТИ ОТВАРЯ.
ПРЕКРАСНО Е ДО ГРАМ ДА СЕ РАЗДАВАШ!
ТОВА УСЕЩАНЕ Е НЕСРАВНИМО.
НЕ БЛАГОДАРНОСТИ, ПАРИ И СЛАВА,
А ЛЮБОВТА Е МОЯТ ЗВЕЗДЕН СТИМУЛ!
15.01.2007, 23ч.12мин., понеделник.

четвъртък, 15 септември 2016 г.

1463. КРЪСТОВДЕН /14.09.2016/






Освободен от старите си рани, Кръста
сияния ни праща ден след ден.
А мракът гледа, смъртоносно смръщен,

как всеки от любов е окрилен.
Да му докажем, че сме силни хора,
че в нас живее вечният Икар.
Да му докажем, че летим нагоре,
че волността ни е божествен дар.
Дарени сме със гени чудотворни,
които са деца на любовта.

Умее тя негласно да говори -
да, глас спасителен за нас е тя!
Припомня ни голготното начало,
Разпятието, земния ни грях...
А споменът е нажежен до бяло...

Душата все се пита: - Там ли бях?...
Видях ли исполина с роба бяла,

възнесъл се над земните злини?
С небесен гръм той дявола загроби...
И слезе ангел...и се поклони!
И в символ огнен се превърна Кръста,
дарил на всички своя гълъб бял...
Животът просълзено се прекръсти...
Кръстовден грейна, звездно засиял...
----
14.09.2012, 7ч. /първите две две четиристишия/
14.09.2016, 22ч. /останалата част от стихотворението/

сряда, 29 юни 2016 г.

1462. СЛЪНЧОГЛЕДЪТ-ВЪЛШЕБНИК



Като тебе, слънчоглед
гледам винаги напред...
Ти ме учиш да обичам
вечно слънчевата личност,
дето ражда светлината
и раздава нежност свята...
Мой вълшебен слънчоглед
с дух на влюбен млад поет
ти ме свързваш със небето,
ти ме вдъхнови да светя,
затова съм вечно твоя
сам-самичка сред безброя!
29.06.2016, 6,45ч.

четвъртък, 9 юни 2016 г.

1461. СЪС ТЕБ ОБРАЗУВАМЕ ЗВЕЗДЕН ТАНДЕМ! /13.06.2016/



Честит рожден ден, Генерале!
----
Спасител възвишен е чакал народът,

заченат от златния български ген...
Към новите дни със замах да го води
и звярът  от ужас да рухне сразен.
Във тебе познахме боеца развихрен,

поставил намордник на злобната сган.
Способен си с воля, говореща тихо,
живота да правиш небесно огрян.
Не се възгордявай - това е опасно!

Бъди алпинистът, Олимп изкачил!
Властта е ветрилник на черните страсти,
готов да превърне мечтите в пасквил.
Целта е, когато стоиш нависоко,
от теб да извират духовни дела.
Спасявай културата от кръволока,

зъб остър забил във души и в крила!
Задето синхронно със тебе работим,
небето ни плаща със златни лъчи.
Вървим настъпателно, действаме кротко,
но огнена сила в гласа ни звучи.
Във храма ни греят скрижалите висши
и жажда за правда ни води напред.
Животът прелива от ледени киши,
но с теб го превръщаме в литнал поет.
Без нас си заникъде, смел Командоре!
Това му кажи на твоето АЗ.

Не АЗ, а НИЕ злъчта ще преборим!
Не АЗ, а НИЕ сме щурм срещу бяс!
Разбра ли кои сме - бойците на Бога!

Със теб образуваме звезден тандем.
Към наглия гном сме безмилостно строги,
с очите си можем прокоба да спрем.

В деня ти рожден зазвънтяват камбани.
Наздравица вдига самата любов.
Бъди жив и здрав, и със мисли огряни!
Бъди победител, за лаври готов!

13 юни,2016,
00,18ч.
Рожденият ден е празничен триумф на божествената  светлина в едно тяло срещу мрака, обсебил  околните завистливи злоезичници, заклети врагове на доброто. Триумф, който чрез нашето ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН обявява на света, че рожденикът е подкрепяна от силите на духовния прогрес личност, надвила  през изтеклата година всички атаки на мрака срещу себе си.
Да пожелаем здраве, любов и благоденствие на нашия смел Командор.
Той е неразривно свързан с най-благодатните българи, които майчицата Вселена напътства. И резултатите са налице -  всички заедно изграждаме една нова България с нейния пробуден златен ген,  с цивилизован материален образ и със задал се на хоризонта висок жизнен стандарт.
Това стихотворение чрез своя позитивен заряд носи в себе си истини, даряващи лъчи на рожденика, за да стане той още по-силен, още по-неуязвим и победоносен в общите ни битки срещу бесовете на българите, закопаващи родината ни.
Стихотворението е бликнал гейзер от огромна градивна енергия, която има за задача да зареди сърцата и волята на всички наши сънародници, притежаващи рицарски морал  и стабилна  ценностна система. Има и друга задача - да влее огън в сърцата на всички посветили себе си на националното ни възраждане, като ги направи още по-мъдри, по-трудолюбиви и по-всеотдайни в своята мисия да защитават правдата.
Наложително е да осъзнаем нещо, което не е за подценяване - всеки един от нас има мощна светлина, щом е прозрял какъв титаничен характер притежава сегашният премиер и колко е важно за него и за страната ни да работи с добре подбран екип. Но никой няма право да се счита за всесилен. Защото без подкрепата на нашето пълноводие, той е просто малка капка в океана, та дори тази капка да е с корона от лъчи. Моята скромна особа не може да отиде в Министерския съвет и  тет а тет да ги обясни тези истини на когото трябва. Но всъщност в невидим план  това се случва. Защото нещата имат и друго измерение. Непрекъснато съм във въпросната сграда - чрез своята светлина всеки миг съм свързана с подсъзнанието и с интуицията на всеки, който работи там. И телепатично си казвам мнението по различни въпроси. Тяхната интуиция се активизира и повтаря мнението ми /ако то е правилно/ - това ги кара да преодоляват колебанията си и да вземат съответните решения. Ето как всички ние сме накарали премиера да изпрати войници на южната ни граница или да вземе друго решение - ние с вас, без да го осъзнаваме,  сме му внушили какви стъпки да предприеме. Затова той няма право да казва: АЗ ИМ НАРЕДИХ ДА ОТИДАТ...Ние чрез него сме им наредили -  енергийно сме го направили. Ако сме по-духовни, ще му изпращаме по-верни идеи за изпълнение. Но ако с дива омраза псуваме и кълнем противниците на ГЕРБ под постовете на премиера, загърбвайки мъдростта си, ние всъщност го караме подсъзнателно да греши и да стъпва накриво - защото го зареждаме с лошата  си енергия, а тя пък е скачен енергиен съд с общия ни враг. Ето как някои от нас подлагат динена кора на премиера и на екипа му.
Силата на духовните хора, които са градивни и защитават истината, е именно в тяхната обща светлина. Никой от нас, отцепил се от общото, не може да постигне мечтаното преобразяване на родината ни - а то е не само построяване на разни инфраструктури, а преди всичко е построяване на духовния облик на българина. За да съм пределно ясна, ще дам един пример:
Имам дарбата да правя чудеса с неизлечимо болни и постиженията ми у нас, както и в чужбина, са като от фантастичен филм /пари не съм искала на страдащите от тежка болест, иначе днес да съм милионер, вместо цели 3 години да живея с 200лв. на месец/. Не афиширам тези неща и не тичам при журналистите в телевизиите. И  винаги съм казвала, че не аз, а чрез мен Бог ги прави тия чудеса, които в дадени дни са прогонвали болестта или за минути, или за час-два. Следователно не АЗ, а НИЕ с него сме тандем в правене на добрини. Така трябва да разсъждава и великият художник, и гениалният музикант - чрез всеки творец на Земята действа ТОЙ, небесният ни Създател. Затова не бива да се възгордяваме, нито да трупаме богатства чрез дарбата си - тя ни е дадена, за да поставя  на изпитание нашата ЧОВЕЧНОСТ спрямо слабите и беззащитните. Когато често използваме думичката АЗ, даваме оръжие в ръцете на злото, за да ни атакува чрез лъжи и интриги по наш адрес - то веднага ни нарича диктатори, нарциси и пр. Важно е сами да работим със себе си и да се изчистваме от своето главозамайване, характерно най-вече за хора на ръководни постове, които ежедневно поемат огромно количество от негативните ледени излъчвания на всички останали. Енергийният ЗВЯР, постъпил в тялото на човека на властта, започва да го подтиква към грешно говорене и грешни стъпки. Но това е временно. В даден момент свръх-духовната му сила отново се стабилизира, благодарение на всеобщата ни помощ и на небесната намеса. По-лесно е, ако на този човек му се посочи, че е започнал да стъпва накриво от известно време.
Та това стихотворение е не само поздрав, то има и такава мотивировка...

- КОМАНДОР - смел рицар, защитник на слабите, който е водач във всеобщата борба с разрушителните сили на завистта, алчността и омразата, отречени от Библията.

- Стихотворението е написано на 9-ти юни, Възнесение Господне и Спасовден. А на 13-ти през нощта направих две-три малки редакции за доизвайване, например смених заглавието.

1460. СКРИТА НЕЖНОСТ /2003г./



/песен по чужда мелодия/

И да стихнат безумните страсти,

и вулканът от студ да замре,
ще си взема за спомен негласно
шепа пяна от твойто море.
И звезда от звездите ще взема,

дето милва с гальовни лъчи.
В тишината на тъжното време

глас сънуван за теб ще звучи.
ПРИПЕВ:

Бях небето, което говори.
Бях покоят над мъртви листа.
Бях тъгата, угаснала горе -
там, където миражи блестят.

За да няма сълзи и омрази,

за да рухне Голготата в нас,
скрита нежност от студ ще ни пази
и морето ще пее в екстаз.
Виж - извиват се пътища бели
към вълните, към пясъчен бряг.
Вик на истини полудели
с бесен ритъм поема ни пак...
ПРИПЕВ:
Искам всичко към теб да ме води.
В изнемога страстта да крещи...
Искам рицарят старомоден
в мен да буди заспали мечти.
И дори да достигна безкрая,
пак към себе си аз ще летя!
Търся изгрев, от ласки изваян!

Търся огън вграден в любовта!

28.11.2003 /живот в мазе/.