неделя, 1 януари 2017 г.

1471. МАРИ И ТИМ - ВЪЛНЕНИЯ НА НОВА ГОДИНА 2016-17...






МОИТЕ БЕЛЕЖКИ В ТЕФТЕРЧЕТО МИ ОТ СНОЩИ В РЕСТОРАНТА, ДОКАТО ОЧАКВАХМЕ ИДВАНЕТО НА НОВАТА 2017 ГОДИНА...
ЗАПОЧНАХ ДА ПИША В 20ч. - ВСЯКА ВПЕЧАТЛЯВАЩА МЕЛОДИ МЕ КАРАШЕ ДА ВЗЕМА ХИМИКАЛА...И ТОВА ПРОДЪЛЖИ ДО НЕ ЗНАМ КОЛКО ВРЕМЕ СЛЕД 22ч.
---
ТИМ ДО МЕН:
Моя звездна Мари!
Здравей и добре дошла в новия живот, който ти предлагам.
Край на тъгата, която през всичките минали години от разстояние се мъчех да изтрия от очите ти, но все не успявах...
Сега ще мога!
Искам да те поздравя с идващия празник, който за нас ще бъде двоен. От една страна ще посрещнем заедно най-специалната година в живота ни и в живота на нашата родина. От друга страна този среднощен празничен скок към бъдещето ще положи основите на най-великите събития, рожба на небесно изградената хармония помежду ни.
Започва реалното измерение на нашата невероятно силна любов с нейните чудотворни особености, които дори самите ние още не осъзнаваме каква мощ притежават. И затова всичко, което ще изживяваме заедно занапред, ще надхвърля копнежните ни очаквания, вградени в нашите дългогодишни лутания и мечти.
Когато те видях тук, облечена в розово като РОЗАТА на Малкия принц, бях стъписан и омаян до краен предел...
И сякаш стана чудо.
Звездите в очите ти се превърнаха в сияния!
И всичките планети за миг спряха въртенето си, хипнотизирани от ореола на сърцето ти, който отдавна е надхвърлил границите на Земята, но днес достигна и най-далечните кътчета на вселената...
И ми идеше да викна с гласа на своя неистов възторг толкова силно, че животът да замре в летящата си поза:
- Чуйте ме всички вие, които вече сте прогледнали, но се налага да играете ролята на слепци...
Моята малка Мари вече може само чрез силата на тихата си усмивка да променя измерения и да дирижира събития!
Разбирате ли, хора - тя вече стана точно толкова вихрена, колкото е непобедимо торнадото на божествената воля! Защото ТОЙ я извая такава.
Тя е по-устремена към новия живот на Земята в сравнение с вечния красив полет на Жар-птицата сред синевата на вселената.
Тя е диамантената огърлица на гърдите на нашата любов!
Всичко в нея е блясък и великолепие, когато лицето й грейне от вътрешното озарение на копнежа й по мен...
Моя единствена и неповторима Мари!
Всяка твоя клетка е извор на божествена любов!
Всичко в теб е музика, която дори и насън ме зове...
Всичко в теб е онази самотно извисена скала насред житейския океан, която се превръща във взривен копнеж по летните дни на нашата неизживяна велика съдба, която тепърва предстои да се разгърне в цялата си красота...Съдбата на двама вечно влюбени, които във всеки свой предишен живот са били разделяни от завистта и егоистичната ревност на сивия околен свят с неговата алчност и духовно късогледство.
И днес се чувствам богоизбран, защото ти ме погледна с най-опияняващата нежност, дошла от очите на сърцето ти - очи, от които струи небесно красива мелодия, струят лъчите на онова мощно привличане, за което във всеки свой живот съм копнял. И в този си живот също копнеех да срещна, но не го откривах никъде, въпреки че го търсех сред много красиви очи.
Днес, обаче, дойде моментът на истината. И душата ми е разплакана от щастие...И се чувствам разнежен саксофон, който е призван да свири за теб и само за теб, малка моя, звездолика моя!...

МАРИ ДО ТИМ:

Ти дойде и всичко мъртво оживя!
И видях как музиката полудява от взривени трепети.
Видях как звуците от разнежено море се превърнаха в страстно пулсираща лава...
И се преобрази тъгата ми - станах птица, която вече знае към чий слънчев бряг лети...
Ти дойде...напук на хапещите зимни ветрове, които вън сковават времето.
Тук, сред празничната украса на нашата вечна любов, ние с теб сме господарят - огнени и нови, срещнали се най-сетне след дългогодишна кармична раздяла, готови да надвият стоглавите зимни злини!
Ти дойде...
И очите на дебнещите околни пространства се взряха в мен, очаквайки пикантна развръзка...Но останаха с пръст в уста.
Ти дойде...
И всичко друго е без значение!
Телепатично си казваме всичко неказано!
Честито, любов!
Новата година е прекрачването ни в едно общо бъдеще, за което много препятствия сме преодолели...
Нас ни има и ще пребъдем! Защото владеем вечното здраве, вечната младост и вечния живот! Кой друг го може? - Никой!

след 22ч., 31.12.2016г.










вторник, 20 декември 2016 г.

1470. ГЛАСЪТ НА ИГНАЖДЕН /20.12.2016/




КАК СИ, МАРИЯ? - ме питат очите...
КАК СИ, МАРИЯ? - Безкраят ехти...
КАК СИ, МАРИЯ? - И радости скрити

с чудо отварят свещени врати.
Ти ме превърна във ново начало.
Обична вяра съм, тих благослов...
Слушам те мълком...Стрелката е спряла...
Свръх-устремен е животът ми нов.
Усещам се силна, по-силна от вчера.
С хипноза приспивам стоглавия бяс.
И сякаш от стартова треска треперя -
с гръм ще надскоча самия Парнàс!
А в твойта душа надига се лава,

готова да стресне рогатия свят.
С любов бъднините те благославят:
- Бъди звездно силен и звездно богат!
КАК СИ, МАРИЯ?... - Летя, командоре!
Летя окрилена от твойта зора.
А някой ни гледа усмихнат от горе...
Игнажденски глас насред мрака изгря:
-И ТЕ ЩЕ ПРЕБЪДАТ!...Изпратени свише,
с триумф ще променят калта във лъчи.

Ще вдъхнат живот на копнежите скришни
и химнът вселенски за тях ще звучи!

20.12.2016, 23ч.
---
Парнас - една от 4-те свещени планини в Гърция, която се смята за център на Земята,
а в гръцката митология е дом на музите в изкуството...

сряда, 14 декември 2016 г.

1469. КОЙ ПОЧИСТВА УЛИЦИТЕ НА ЖИВОТА НИ?



Да, смуглите души са зла прокоба!
И да -тотално мързеливи, сеят студ!
Щом вдъхновен се трудиш, съскат злобно.
Вони светът им, нагъл и разплут.
Каква ирония, родино свята -
най-мръсните те чистят ден след ден!
Стрелките в потрес тръгнаха обратно!
Сред кал скимти животът осквернен!
Не може да ни чистят, за да светим,
незнаещите що е чист морал!
Метат по час, а после, общо взето,
се скриват в ъгъл, лошо засмърдял.
А иначе с претенции големи
са смуглите...С цинизми до откат
кючек играят по вечерно време...
Дали е чист почистеният свят?

14.10.2016, 20ч.Току-що написах нещо по тема, която от години ме гризе отвътре...Е, най-сетне й дадох воля да излезе навън. Ще ви стане ясно какъв е подтекстът...Не е нужно всичко да се назовава с директните му имена - подтекстът е достатъчно красноречив. Впрочем, има много студенти, които биха искали да почистват улиците, за да си плащат квартирите с получените заплати или почасови надници. Защо общината не помисли по този въпрос? Много е важно кой точно чисти и с каква енергия зарежда почистените места - градивна или разрушителна... И още нещо - СМУГЛИ ДУШИ, това са хората, излъчващи черна омраза, която може да разрушава животи и домове, както и цели държави...Аз съм за светлите души, излъчващи добронамереност и достоен за уважение морал, защото те правят светът по-красив и по-стойностен...

събота, 10 декември 2016 г.

1468. ОЧАКВАХ ДА СИ РИЦАР... /10.10.2016/





Неземно ще цъфтя и ще обичам...
Сърца отключвам с моето "сезам"...
С характер слязъл от вълшебни притчи,
ще мога рая земен да ти дам.
Така мечтах да си с небесна сила!...
И ето те...Но ти ли си това?!
Различен беше в дните волнокрили,
когато с огнен вик ме позова.
Сега си сякаш във кристал зазидан,
очите скрил зад нечий тежък мрак.
Лъчисто грейнала като те видя,
се чудя как да те пробудя...Как?
Очаквах да си рицар, който иска
да запокити в бездна злия дух,
разплакал ме със подлост и със присмех...
Но ти на сляп се правиш и на глух!
А беше звезден мъж...Сега какво си?
Откривам само няма пустота.
С лъжи те ваят - мек си като восък...
Кажи ми как през сълзи да цъфтя?
10.10.2016, събота, 23ч.

петък, 9 декември 2016 г.

1467. ПРЕРОДЕНА В СВЕТЛИНА - ЗА РАЗДЯЛАТА НА МАРИ И ТИМ...


И се заредиха денонощия, пълни с кошмарни часове на изтощителен труд за самодоказване. Тим следваше стандартния път, използвайки ограничените логически възможности на разума. Таванската му стаичка се беше превърнала в истинска обсерватория не само заради телескопа и огромната звездна карта на стената, но и заради близостта ѝ до небето. По цели часове вманиаченият млад математик изчисляваше идея след идея, заровен в купища листове с формули, отдалечен от своето време и от неговите условности. Единственото същество, което си позволяваше да натрапва присъствието си в тази умопомрачителна творческа атмосфера, бе майка му Ямира. 
Използвайки моментите за хранене, заедно с табличката от кухнята тя донасяше на тавана и своите постоянни нападки по адрес на Мари. Така ден след ден, довчера гарантираните с клетви за вярност чувства на Тим, сега бяха започнали да се разколебават, мятайки се между мечтата му да стигне до най-високите върхове на астрономията, страстта му към красивата студентка и жалостта, която изпитваше към вечно оплакващата се от болки и болести Ямира. За съжаление, той не притежаваше особено твърд характер, затова му беше по-лесно покорно да следва съветите на своята хитра и коварна майка. Някак си прекалено лесно повярва на доводите ѝ, че бъдещето нямало да му донесе големи научни успехи, ако избърза да сключи брачен договор с някоя жена. Защото любовното излежаване в семейните завивки щяло да го отдалечи от вдъхновената му дейност, от амбицията му на всяка цена да докаже своите хипотези. Дори и на децата им било ясно, че за великите открития е нужно изключително самовглъбяване, съчетано с изтощителен труд. И накрая Ямира завършваше убийствените си доводи с един и същи поток от риторични въпроси:
- Кажи ми, сине, дали въобще я има онази специална жена, която би могла стоически да споделя трудностите с теб в един такъв живот - животът с учен-откривател, призван да превзема най-високите върхове в астрономията? Дали реално съществува подобна идеална жена с рядката дарба да бъде тактична и търпелива, загърбила егоистичното си желание да ти натяква, че постоянно я пренебрегваш, докато работиш със своите звездни карти? Ами ако тя е и красива като твоята Мари? Мислиш ли, че ще ти остане вярна, лишена от постоянно съпружеско внимание?... 
По същото това време, докато Ямира обработваше мислите и чувствата на своя син, неговата русокоска интуитивно беше доловила, че се случва нещо нередно зад гърба ѝ, което е насочило своето тайно оръжие срещу мечтите ѝ за общо бъдеще с нейния звездоброец, който неотдавна обяви пред техните приятели, че двамата са се сгодили. 
40.
Въпреки това съобщение, държанието му към нея напоследък рязко се беше променило. Нямаше и следа от предишната му пламенна нежност, от вниманието, с което я обграждаше, когато са заедно, от дългите, пълни със смях и закачки техни разходки, от мечтите им за бъдещето.Той все по-често неловко свиваше рамене, ако боязливият ѝ глас леко докосне темата за предстоящия им брак. Нищо, че цитираше приятелите им Джесика и Джими, които настояваха час по-скоро да се венчаят, защото това бил единственият начин да победят интригите на Ямира. Тим се мъчеше да скрие някак си своето притеснение, което идваше от очевидното му желание да се виждат все по-рядко. Какви ли не оправдателни аргументи ѝ представяше: ту че майка му сериозно се разболяла от артрит, което го задължавало да ѝ отделя повече грижи и внимание, ту че имала страхове от тъмното и от самотата, та присъствието му по вечерно време в къщи било повече от наложително. И той неизменно завършваше оправданията си едва ли не с укор, че все пак ставало дума не за някой друг, а за жената, която му е дала живот и която не можел да си позволи да пренебрегва с лекота.
От друга страна Тим изпитваше страшни угризения на съвестта, давайки си сметка, че все повече се отдалечава от любимата си. Нейните пълни със сълзи питащи очи имаха силата на камшичен удар върху цялата му чувствителна същност. Затова с гузен поглед гледаше да издекламира поредния си оправдателен монолог, погалвайки ръката на обиденото момиче, на което след минута щеше да обърне гръб. Приблизително такива бяха думите му винаги:
- Но, моля те, Мари! - гласът му, от шепот преминаваше в сподавена болка. - Разбери ме най-сетне. Та тя ми е майка! Как бих могъл да я оставя сама, след като точно сега е в лош период и вчера ми намекна, че ще сложи край на живота си. Тези артритни болки я довеждат до лудост. И аз съм убеден, че действително е в състояние да посегне на себе си, ако не съм наблизо...
Един ден Мари вече не издържа на все по-честото нагло насилие, което Ямира стоварваше върху мечтите ѝ за щастие. Затова посрещна Тим с порой от дълго събирано възмущение, извиращо от недрата на смъртно наранената ѝ душевност:
- Щом си толкова милостиво настроен, кажи ми тогава, с какво аз съм заслужила удара, който ми нанася твоето пренебрежително отношение? Майка ти била болна и самотна - добре. Но не проумяваш ли, че ако продължаваш да не ме обичаш, както в началото, това не бих могла да го понеса и ще се наложи да се разделим? Твърде рязка е разликата между чувствата ти преди и сега. Ти стана почти чужд. Забравих какво е да бъдеш милвана, забравих какво е смях. Не ти ли идва на ум простото правило, че в любовта онзи, който не дава, той и не получава?
Очите ѝ заплашително го пронизаха, ставайки все по-тъмни и по-градоносни, изплували от оловното море на гордостта. Като помълча миг-два, за да овладее мъката си, тя продължи с тон, напомнящ за известно примирение. Но в същото време изострените черти на лицето ѝ говореха за току-що взето решение.
-Мили, всъщност ти не си длъжен цял живот да бъдеш с мене... – тя беше започнала да говори вдъхновено и уверено. Личеше, че нищо не е в състояние да я спре. - Напълно разбирам твоята загриженост за майка ти. Но и ти трябва да ме разбереш за положението, в което си ме поставил. Съгласи се, че е глупаво да ти се извинявам, задето те обичам и че съм отнемала броени часове от вашето семейно време. Като помълча малко, тя продължи с метална категоричност в гласа:
- Искам да ти кажа, че всъщност ти отдавна си решил нещата и то окончателно. Налага се, обаче, аз да обявя решението ти, след като на теб не ти достига смелост за това. Не трябва повече да се срещаме. Отивам си завинаги!...
41.
Тук е мястото да вмъкна, че двамата се разделят на 29 октомври 1806 година. На същата дата – 29 октомври, но през 2004 г. те ще се срещнат отново и това ще се случи, когато са достигнали до своята последна реинкарнация, озовали се в новата си родина, малката и неизвестна на големия свят държавица България. 
Трудно ѝ беше на Мари да изрече тежките думи за раздяла там, на тротоара, близо до родния ѝ дом в Милисбърг. Но веднага щом се освободи от товара им, се затича по улицата, безпаметна и сляпа за околната реалност. Докато се отдалечаваше, спря да владее отчаянието, което беше стегнало гърлото ѝ. Сълзите на момичето се отприщиха, цялото ѝ тяло се затресе от конвулсии... 
Тим замаян от случващото се, загледан в отдалечаването на онази, която довчера усещаше като неизменна част от живота и бъдещето си, сега стоеше като ударен с гръм, сразен и със странно омекнало тяло. Не беше очаквал толкова олово в гласа на своето винаги весело и безгрижно момиче. Но никой не знаеше, а най-малкото пък той би прозрял, колко горда и неразумна в наранената си гордост би могла да бъде влюбената Мари, ако се е озовала сред водовъртежа на своите убити надежди, захвърлена там от мъжа на мечтите си.
Когато дотича до в къщи, тя се заключи в своята стая, за да не излезе оттам цели седем дни, самообрекла се на пълен глад. Баща ѝ не преставаше да я умолява да излезе, опрял ръце на вратата плачейки. Но никакъв отзвук. Неговите сърцераздирателни съвети за разумно посрещане на житейските удари, от където и да идваха те, срещаха една няма и глуха стена. Главата на Мари се пръскаше от мисли, насочени не толкова срещу Тим, колкото срещу неговата коварна майка. В същото време виковете отвън, вместо да я накарат да изпита състрадание към отчаяния Морис, я заинатяваха още повече. Напълно откъсната от реалността и с мисли, залутани сред хаоса на спомените, тя не се интересуваше нито от храната, чакаща пред прага, нито от университетските си лекции, а най-малко пък от жалното хленчене на овдовелия доктор Хигелс пред вратата. Гласът му предизвика асоциации и като на филмова лента пред очите на отчаяното момиче минаваха моменти от миналото с вечните кавги между родителите ѝ, които се мятаха в мрежата на собственото си безсилие. Защото не знаеха как да излязат с достойнство от ситуацията на рухнал брак между богат възрастен мъж и млада невярна съпруга, не пожелала да поиска прошка за своята излязла наяве изневяра. Беше предпочела по-страшния избор - да се затвори в сивия свят на едно озлобление срещу себе си, срещу ревнивия си мъж и срещу онзи, който я беше тласнал към тинята на грехопадението. Всекидневните скандали и помирявания между родителите ѝ превръщаха живота на момиченцето в ад, който продължаваше да жигосва паметта ѝ и до днес. Принудена да носи непосилния товар вече толкова години, тя явно повече не издържаше, щом все по-често се улавяше, че мисли за родния си дом с отвращение. Тръпки я побиваха, както от трагедията на твърде красивата си майка, така и от мисълта за своя неясно ориентиран спрямо семейните си задължения вечно олюляващ се баща. Затова, когато неотдавна с Тим взеха решение да се сгодят, нейната радост бе двойна - от една страна щеше да вкуси щастието да стане съпруга на най-изключителния мъж, а от друга - получаваше съдбоносен шанс да се отдалечи от кошмарните сенки, витаещи в родния ѝ дом. За мъчителните сътресения в детството си тя много искаше поне веднъж да поговори с влюбения астроном, да сподели, водена от надеждата, че най-сетне ще ѝ олекне, ще се стопи бремето от този толкова непосилен товар. Но винаги се случваше така, че нещо се явяваше като пречка за тази важна изповед. Или някой непредвидено ще се намеси в разговора им, или тя интуитивно ще долови, че Тим се е замислил за нещо неприятно, нещо, което сериозно го притесняваше. Ако в ония дни на вътрешни сътресения нашата любвеобвилна русокоска беше в състояние на духовен подем, сигурно щеше да прозре каква черна напаст е надвиснала над двамата.