петък, 27 ноември 2009 г.

85. /проза/ ПРИ МАРГИ ХРАНОВА- ТЕКСТЪТ И СИЛАТА НА ПЕСЕНТА



ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МАРГАРИТА ХРАНОВА

Интервю: Мари Хигелс.


- КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ТЕКСТА ПРИ ОФОРМЯНЕТО НА ЕДНА ПЕСЕН?
- Една хубава мелодия, ако не е облечена в красив текст, нищо няма да се получи. Двете неща трябва да са в дълбока хармония, от която веднага да се вижда, че те са едно неразривно цяло. Представи си, че имаме чудесна мелодия, но тя се изпълнява с некачествен текст. Тогава тази песен просто няма да предизвика наслада. За да бъде тя художествено издържана, за да буди дълбоки чувства на наслада в публиката, текстът задължително трябва да носи някакво послание - дали то ще бъде по-семпло, или по-философско, това няма значение. От него се иска силно да въздейства на въображението и на емоциите. За мен текстът е нещо много важно. Ако не е достатъчно качествен, винаги се старая той да бъде променен, докато се изкачи до нивото на музиката, ако то е по високо. Целта е между тях да се получи сливане и хармония.

-КОГА ЧУВСТВОТО, КОЕТО ВНУШАВА ЕДИН ТЕКСТ ТИ ИМПОНИРА ПОВЕЧЕ - АКО БЛИКА СПОНТАННО И НЕУДЪРЖИМО, ИЛИ АКО Е ПРОДИКТУВАНО ОТ ПО-СПОКОЕН ТОН, ДОШЪЛ ОТ РАЗУМА?
-Знаеш ли, то може да бъде и така, и така. Понякога взривният текст разкрива една силна емоционална изповед на поета. Точно тогава се получава невероятен ефект, което е за предпочитане пред спокойно обмисления и нагласен текст. Да, така е. Забелязала съм, че спонтанно написаните текстове най-често стават по-магнетични. Но всичко е въпрос на лично усещане.

- КАТО СЕ ВГЛЕДАШ В ДЪЛГОГОДИШНИЯ СИ РЕПЕРТОАР, НА КОЯ ТВОЯ ПЕСЕН ТЕКСТОВОТО СЪДЪРЖАНИЕ ТЕ Е ВПЕЧАТЛИЛО НАЙ-СИЛНО?
- Това се получи при песента ми "Устрем". Не само стиховете там са с вълшебно въздействие. Съвършената музика на Найден Андреев така ги допълва, че двете заедно образуват нещо изумително, което те пренася в друго измерение. Текстът на Петя Йорданова, която за съжаление рано си отиде от нас, е много женски и дълбоко преживян. Невероятно силно ме е впечатлил. Това е един от най-силните текстове, които съм срещала. Доколкото знам, първо Найден е написал музиката, а после Петя е добавила стиховете. И ми предложиха, аз да изпълня песента. Слушай - ще ти изпея малко от нея:

Не ме покривай с покрив у дома си.
Не ме зазиждай в четири стени.
Защото има мъдрост стара,
че песента във клетка не звъни.
Дори да бъде в клетка позлатена,
свободна само над света лети...

Не ме кори за нощите ми будни,
че тясно ми е в мекото легло,
че сън когато в клепките ми легне,
аз литвам с мое мъничко крило...

- ПОНЯКОГА ПРАВИЛА ЛИ СИ КОРЕКЦИИ НА ТЕКСТ, КОЙТО КАНДИДАТСТВА ДА ВЛЕЗЕ В ТВОЯ РЕПЕРТОАР?
- Да. Зависи какво ми се предлага. Разбира се, не става дума за генерални поправки, а обикновено заменям някои думи с по-подходящи. Това се случва, ако фразата е прекалено помпозна, или ако някои места се произнасят трудно при пеене. Целта е, текстът да се чува ясно. Колкото до смисловото съдържание, ако песента е ритмична, с дискотечно звучене, не е необходимо стиховете да са задълбочени и философски. Такава поезия върви за бавни и разгънати мелодии, където чувството е дълбоко, както при баладите.

- МАРГИ, РАЗКАЖИ НЕЩО ЗА НАЙ-ДОБРИТЕ ТЕКСТОПИСЦИ, С КОИТО СИ РАБОТИЛА. КОИ СА ТЕ?
- Един от големите майстори, който е музикант и пише текстове върху готова музика, това е МИШО БЕЛЧЕВ. Друг, с когото сме правили добри неща, е САШО ПЕТРОВ -изключително добър текстописец. Не говоря за обикновена поезия, а за много смислени и подходящи за изпяване стихове, които са съобразени с изискванията на мелодията. И с НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ преди години сме работили заедно с добър ефект. Неговите текстове също са на високо ниво.
Обикновената поезия рядко пъти е удобна за изпяване. Най-често се налага тя да се дообработва, а това не е проста работа. Текстописецът трябва да е с музикална памет, да има чувство за ритмика, да притежава усет за хармония между поезия и мелодия. Значи неговата работа трябва хем да е подчинена на правилата за писане на стихове, хем да слее мелодиката на текста със композиторската музикална фраза, хем думите да са удобни за изпяване, според изискванията на певческото изкуство - ето колко много условия са налице. Дават ти се някакви параметри, определени от законите за музициране и ти си длъжен да се вкараш в тях. А с това не всеки може да се справи. Убедена съм, че по-трудно се създава текст за песен, отколкото нормална поезия, за която не са необходими допълнителни творчески умения.

- МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ В МОМЕНТА НАШАТА ПОП -МУЗИКА ИМА НАЛЕЖАЩА НУЖДА ОТ ПО-ТЕСНИ КОНТАКТИ МЕЖДУ ПОЕТИ И КОМПОЗИТОРИ?
- Ами, какво да ти кажа... От една страна начинаещите творци на стихове и музика може би имат нужда от срещи. Докато утвърдените вече имат изградени контакти. А някои от съвсем младите певци, участващи в поп-групи, сами си пишат песните, макар че, нека си го кажем - не са чак толкова издържани като качество. Повечето от текстовете им определено не могат да те разчувстват, а обикновено мелодичната им линия е доста странна, дори липсва. А колкото до другите млади музиканти, които по-сериозно гледат на своя труд, ще бъде добре да им се предложи избор на текстове по някакъв начин.

- МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ СТИХОВЕ, НАПИСАНИ С МНОГО ЧУВСТВО И С ПРОФЕСИОНАЛНИ КАЧЕСТВА БИХА ПОВИШИЛИ НИВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА НИ КУЛТУРА?
- Разбира се. Ето, например, ако младите хора днес имат нужда да четат истински вълнуваща, необикновено силна поезия, това говори, че са одухотворени, че не се интересуват само от материалното, а искат духовна храна. Това означава, че мисленето
вече е прекрачило границата на елементарните теми, че се е изкачило при духовните измерения, което би обогатило националната ни култура. Ако се създаде един вестник за публикуване на много поетични творби, това ще позволява на творческите личности да виждат себе си като в огледало. Така ще преценяват до какво ниво са израснали техните критерии за добро и лошо, за красиво и грозно, за талантливо и бездарно, за материално и духовно. Подобна трибуна за поети ще ги стимулира да са самокритични в своята работа, да вървят уверено напред, да растат, да създават красота. А има ли нещо по-ценно за една национална култура от това - всички ние да започнем да осмисляме живота си, пречупен през призмата на духовното съвършенство, през призмата на таланта, който непрекъснато се развива, за да дава на хората своя огнен заряд, любов и красота.
------------------------------------------------------------------------------------------

ПОЕЗИЯТА - ГОРДА И НЕУЯЗВИМА, ВИНАГИ ВЯРНА НА СЕБЕ СИ!

Диамантеният фундамент на всяка национална култура, това е ПОЕЗИЯТА - извираща от дълбоките води на човешките добродетели, изваяна, изстрадана, страстна и възвишена в мотивацията си, пробуждаща духовни красоти чрез своята искреност и стремеж към хармония.
Преизпълнена с любовни копнежи, с вяра в доброто, отричаща разрушителните сили в живота, ПОЕЗИЯТА е непоклатима на своя трон - горда и неуязвима, свободомислеща и вдъхновена, овладяла до прецизност длетото на професионализма. Изтънчената й природа, често пъти прелива от драматизъм и достига до необозрими висоти в словесния си изказ и в размаха на своята емоционална природа.
Целта на планетарното зло през всички времена винаги е била една - да бъдат стъпквани, унижавани и унищожавани най-добрите поети. Защото тяхното творчество излъчва истини, излъчва магически мантри, излъчва необикновена мощ, която, давайки духовно зрение на незрящите, удря мрака и неговите лумпени - властващите бездария.
Вечните врагове на ПОЕЗИЯТА никога няма да проумеят, защо тя е неуязвима, защо е всесилна в битките си с тяхното мракобесие. Прекалено елементарно са устроени, за да доловят хипнотичното й въздействие върху личността. Не биха могли да си представят, че нейната сила се корени в божествените й гени, които не позволяват светлината й да бъде победена. Онези, които сеят омраза, не биха могли да знаят, че ПОЕЗИЯТА е любов. А любовта е вечна!

2001г.

84. В ДВАНАЙСЕТ ТАЗИ НОЩ! /31-ви декември/




Посвещавам на жената-светлина, моята майка от минал живот!
-----------------------------------

Щастлива ли си, мамо? Доверù ми,
ако живееш още сред тегòби.
Повярвай ми - вълшебна сила имам!
Тя може и годзила да загроби.
Ако кошмар се появи в нощта ти,
да си направи сметка отдалече -
в самия пъкъл мога да го пратя
и с него - всеки, който ми попречи!
Гордееш ли се, майчице, със мене,
че се стремя да съм зорница ясна?
Пред Голиат не паднах на колене.
С ламята се преборих и израснах.
Дали ме помнят твойте длани, мамо?
Без тебе празен е животът тука!
Без тебе капчица отрàда нямам!
Горчива ми е всякаква сполука.
Но ти не ме мислù - ще издеяна.
Загърбила съм своя ден разплакан.
В дванайсет тази нощ бъди огряна
от любовта ми, грейнала сред мрака!
31.12.1992, 16 ч.

четвъртък, 26 ноември 2009 г.

83. ГЛАСЪТ НА МАЛКАТА ТЕРЕЗА... /31-ви декември/




На моята благословена майчица, която ме е родила някога...
Знам, че скоро ще позная нейното озарение насред околния мрак.

И това ще се случи, когато след години лъчите на любовта ми ще се слеят със светлината на едно ангелско създание, наречено Тереза - небесно посочената любима на сина ми.
През 1992г., когато пишех стихотворението, живеех в истински ад, лишена от любов и малтретирана от злото. Това е цената, която съм платила за все още далечните напред благословени години от живота ми.
---------
ГЛАСЪТ НА МАЛКАТА ТЕРЕЗА /Мари Хигелс/

Къде си, майчице-небесна рана? 

Нощта е мащеха. Денят - присъда.
Ако поискаш в ада да остана,
кажи ми, мамо и ще бъда мъдра.
Щом в черна пропаст ме захвърли мракът,
тъгата ти с вълшебен лъч ми свети.
Как искам в ден, сънуван и очакван,
да ти умия с благодат нозете!
Нали ще сложиш празнична трапеза
със щрудела от ябълки в средата?
Нали ще бъда малката Тереза,
дошла, за да се сгуши в твойта святост?
Любов си ти и с дух неземен светиш,
венчана за доброто на живота.
А аз съм цвете - твойто звездно цвете,
родено от сълзите на Голгота.

31.12.1992, 13 ч.
-----
Тук сме двете с родената в Италия слънчева Тереза /родена през 1993г./.
Снимката е направена  през лятото на  2014г. в София.



82. ЯБЪЛКОВО ДЪРВО НАВРЪХ СИНАЯ /26-ти декември/



--
Заспива ябълката. Клон простенва.
Ветрец божествен тихо ù говори
:

"Един самотник скита уморено.
С копнежна жар препълен е догоре.
Зорницата в небето му не знае,
че след несретите мираж ще види -
дърво от синева навръх Синая,
дърво със корен тъжен, в гроб зазидан."

Сънува ябълката от години
спасителя си - рицаря прославен.
Потръпват зимно клоните ù сини,
а влюбен глас съня ù освещава.
26.12.1992, 12ч.
-----------------
Според рождената ми дата 1-ви юли, в китайския хороскоп
за дърветата съм "ЯБЪЛКА", чието мото в живота е ЛЮБОВ.

81. МЪЖЪТ-ТВОРЕЦ НА СВЕТЛИНА /26-ти декември/






На теб, сияние вълшебно!
---
За мъж неземен аз съм отредèна!
Дори насън за него ви говоря...
Самотник тих, той глухо нощем стене,
препълнен със копнежен вик до горе.
Творец на светлина, смирен, потаен...
Насред сълзите земни ще го видя!
Дали във ОНЯ МИГ ще ме познае?
Дали долавя моя зов зазидан?
Изнизаха се хиляди години...
Не спрях с любов мечти да освещавам!
Небе, небе - в Нирвана събери ни!
Подготвена съм вече за тогава,
когато вихър бял ще ни поеме,
създаден в огъня на висша сила.                                                                                                    Сред заревà, като слънца големи,
ще грейнат два копнежа златокрили...
ЗА МЪЖ ВСЕЛЕНСКИ АЗ СЪМ ОТРЕДЕНА -
МЪЖЪТ-БЕЗКРАЙ, ВГРАДИЛ ЗВЕЗДИТЕ В МЕНЕ!...

26.12.1992, 11ч.20мин.
Написано отдавна, но се отнася за мъжа от днес,
с когото скоро ще се срещнем/за пръв път/ в Пловдив - моят роден град!
ПЛОВДИВ=63= ОТЕЦ
-------

80. В СВЕТА НА ПУЧИНИ /21 - ви декември/




Дует на Тоска и Каварадòси...
В самия ад надникнал е Пучини.
Сред тежък дим любовен стон се носи,
а под краката - дяволски руùни!
Ренàта пее - същата - Тибàлди!
Хосè Карèрас страстно извиси се.
Прокобата, с очи като кинжали,
до злоба нагнетява мрака кисел.
Като торнадо на самотна гара,
смъртта развихря свойта вълча същност.
В пожар от страсти ревността изгаря.
А светлината в съдник се превръща.

21.12.1992, 11ч.24мив.,ДЕН НА СВЕТЛИНАТА.
------
Рожден ден на Джакомо Пучини /р.1858 г./

79. ДНЕС СВЕТЛИНАТА ТРИУМФИРА! /21-ви декември/








НАЙ-СЕТНЕ! - Празникът на светлината!...
Изумруден град над облак блесна!
Разбягаха се грижите рогати.

Покоят ражда херувимски песни!.
НАЙ- СЕТНЕ! - Жътвеният мор премина!
Уморен усмихва се Жътварят.
С молитви просълзената година
прогова болките, кармично стари.
НАЙ-СЕТНЕ! - Храмът вече се възражда!
Коронованата утрин се завръща!
И със любов в сърце на рицар снажен,
тя внася светлината в мрачни къщи.
НАЙ-СЕТНЕ! - Лотосно цъфти Мария!
Безкраят става ангел на цветята!
С небесен глас една ЛЮБОВ-МАГИЯ
посява във сърцата мисли святи!

-----
21.12.1992, 8ч.49мин.
--------
1. Херувùм - ангел
2. Днес е рожденият ден на Пучини - в момента слушам ария на
Каварадòси от операта "Тоска" на Пучини /по радиото
пее Хосè Карèрас!/.
- Девети ден пълен глад!

78. ИГНАЖДЕН / 20-ти декември/



Разтърсвай мъртви планини, гайдарю!
Надсвирвай се с небесните свирачи.
Игнажден тежките врати отваря
и светлината в бъдното прекрачва.
"Месия"-та на Хендел с поглед сочи
върха на дни, столетни и велики.
А нейде там - до зимното поточе,
изпод земята камък се провиква:
- Свирù, гайдарю! Хендел да се слиса!
Да се омае птица-сладкопойка!
Запей оная, като бисер чиста:
"Девойко, мари, хубава девойко"!...
Дано те чуят чак до Атлантùка!
Дано усетят, че е жив Орфея!
Свири, гайдарю, в планини с борùка. -
Накарай ме през сълзи да запея!

20.12.1992, 8ч.30мин.

---------------------

Свети Игнатий е бил осъден на смърт и хвърлен на лъвовете от враговете на
ХРИСТИЯНСТВОТО.
---
Днес ми е осми ден пълен глад!

77. ВЪЗКРЪСНАЛИ НАДЕЖДИ /17-ти декември/






Знаете ли, че Шубертовата "Ave Maria"
може да омагьосва?...
--------------------------------------
Пиано. Шуберт. Тръпнеща наслада.
Стопяваш се. Изчезваш във безкрая.
Досадни сенки с писък се разпадат.
Да бях умряла, нямаше да зная,
какво е да си призрачна Мария,
докосната насън от звездно "АVE",
от неговата огнена магия...
Любов, любов, видях ли те наяве?
Отворих ли на храма ти вратите?
Мираж ли си в пустинята безбрежна?
Нали съмненията са разбити?
Нали към тих оазис ме повеждаш?


17.12.1992, 11ч.40мин.
----------
Пети ден пълен глад!

76. НАГРАДА ЗА ТЪРПЕЛИВИТЕ... /15-ти декември/







На крачка сме от дните възродени.
Ще бъда твоя обич ЗВЕЗДОЛИКА.
Пред нас ще лази мракът на колене -
така ще видят всички, че е НИКОЙ!
В мига, когато плахо те докосна,
ще станеш изгрев с пурпурна омàра.
Очите ти ще пръскат нежност росна,
която райските врати отваря...
Сред възгласи и чувства удивени
ще се превръщаш в СИЛА свръх могъща!
Не ти, а твоят мир ще бди над мене!
Не ти, а Вечността ще ме прегръща!
Награда за великото ТЪРПИЛО -
това ще сме за тъжните миряни.
А любовта ще шепне: - Боже мили,
НИМА ДОЙДОХА ДНИ БОГОИЗБРАНИ?!

15.12.1992, 12ч.30мин.

--------

75. ОГРЯНА СКРЪБ /14 - ти декември/





В ПАМЕТ НА БЕТОВЕН -
222 години от рождението му / 1770 г./.


---------------------------------

Къде си, мой тъжен Бетовен?
Стена от сълзи ме притиска.
И облак се влачи оловен...
Сама съм, без никакви близки!
А птиците спят упоено.
Сонатата лунна я няма.
Звездите са с мисли вгорчени
в нощта на вселенската драма.
След толкова черни години
тревата от студ почернява.
От ужас покоят се срина.
Ще дойдеш ли, както тогава?...
Скръбта ще се сепне, огряна
от хиляди органни меси
и звездното чудо ще стане.
Но първо, кажи ми - къде си?

14.12.1992, 11ч.

понеделник, 23 ноември 2009 г.

74./ проза/ --ТЪЖНИТЕ ОЧИ НА МИНАЛОТО. ДОРА ГАБЕ РАЗКАЗВА...




КНИГАТА "ТЪЖНИТЕ ОЧИ НА МИНАЛОТО...",
С АВТОР МАРИЯ МИХАИЛ /МАРИ ХИГЕЛС/,
Е ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1995 г.


НЕ БИХ ПРОСТИЛА НА СМЪРТТА!/стр.394/

В памет на Дора Габе!

Ужасен миг!... Угасна Дора Габе!
Изплаках си очите оттогава.
Нощта дойде и нагло ме ограби,
но аз не се научих да прощавам.
Не бих простила! Чу ли, смърт сторога!
Пулсира в мене нечовешка сила!
Ще те загробя! Вярвай ми! Ще мога!
Най-сетне знам къде си се стаила!
Изчаквах търпеливо. Дълго чаках,
зловещия си лов да спреш. Не стана!
Изпратих знак, но ти се смя над знака
и продължи да бъдеш Злодеяна.
От памтивек си февруарска хиня.
Покри Земята с язви и с развàла.
Със все леда от тук ще те изрина!
За всеки гроб ще си платиш! Разбра ли!

16.02.1993, 7 ч.44 мин.
Една година от кончината на писателката.


ДОРА ГАБЕ ОТВОРИ ВРАТАТА...ВЛЯЗОХ В ДНИТЕ Ѝ НАЙ-НЕОЧАКВАНО И СТАНАХ НЕЙНА СЕКРЕТАРКА.СЪДБАТА МИ БЕШЕ ОТРЕДИЛА ДА ПРОЧЕТА СТРАНИЦИ ОТ ДЪЛГОЛЕТИЕТО НА ПИСАТЕЛКАТА, НО ТВЪРДЕ СКОРО ЗАТВОРИ МЪДРАТА КНИГА ПРЕД ОЧИТЕ МИ. СЕГА СИ СПОМНЯМ РАЗКАЗАНИ СПОМЕНИ. ДАНО ОЖИВЕЯТ И ПРЕД ВАС ТАКА, КАКТО НЯКОГА ОЖИВЯВАХА ПРЕД МЕН.

Мари Хигелс
/Мария Михаил/

ПОЕЗИЯТА НЕ СЕ СЪЗДАВА С ГАЛЕНЕ, А С ТРЕВОГА И ДОРИ СЪС СЪЛЗИ.

Дора Габе



Дора Габе е изменила на своя навик да поляга следобед за час-два. Вълнува се. Изглежда, че в това нетипично за визити време все пак очаква някого, след като е облякла официална дреха, а масата в хола е наредена като за празник. В кухнята кипва кафе. След малко, веднага щом се звънне, тя ще заситни към вратата да отвори. Ще се усмихне на гостенката си и, погалвайки поднесените й цветя, с приятно суетене ще заговори:
- Какъв прекрасен букет! От къде набрахте тези ароматни рози?... Заповядайте, влезте в хола...Ах, как забравих! Преди няколко дена тук беше едно мое внуче - Калинка. То заключи вратата на хола и изгуби ключа. Затуй през тази врата не може да се мине. Какво палавичко е това дете!... Елате, ще минем през кабинета... - И писателката отвори вратата на стая - неголяма, светла, която личи, че освен за кабинет, служи и за нощувка. Наредбата тук е скромна, без излишна украса. Стените са "облечени" с богата библиотека, а до книгите - портретче на Яворов с автограф.


ТОЧНО ТУК Е МЯСТОТО, ЗА ДА СЪОБЩЯ НА ЧИТАТЕЛИТЕ, ЧЕ В "ТЪЖНИТЕ ОЧИ..." СЕ ГОВОРИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЗА ГОЛЯМАТА, МАЛКО ИЗВЕСТНА НА ШИРОКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ, ЛЮБОВ МЕЖДУ ДОРА ГАБЕ И ЯВОРОВ. ИЗПОВЕДТА НА 94,95-ГОДИШНАТА ПИСАТЕЛКА ЗА ОТНОШЕНИЯТА ИМ Е ПОДКРЕПЕНА С ПИСМАТА МУ ДО НЕЯ, С ЛИЧНИЯ ДНЕВНИК НА ЧОВЕКА, КОЙТО ЧРЕЗ ИНТРИГА ГИ Е РАЗДЕЛИЛ И С ДРУГИ АРХИВНИ МАТЕРИАЛИ.


/Продължаваме прекъснатия разказ/

Очите обхождат тишината, за да стигнат до кръгла стилна масичка, бюро и диван, преди да са се спрели с възхищение върху старинния шкаф, връстник на един, потъмнял от спомени кът с кристално огледало и с разни принадлежности за тоалета на една дама. Всичко е семпло - нищо излишно. Зад уморените дипли на плюшена завеса блесват стъклата на портална врата, която води към втората стая - гостната.
- Седнете ето на онова кресло-червеното. А аз ще седна на кафявото. -предлага с мил жест домакинята.- Но първо ще ме извините... - Кафето е готово. Ей сега ще го донеса от кухнята.
Гостенката е приседнала на крайчеца на фотьойла. Холът е пълен с нещо необяснимо, което предизвиква конвулсия в стомаха. От къде ли се е взела тая тайнственост, заедно с усещането за пълно откъсване от външния свят? На пръв поглед нищо не подсказваше, че жената с набраздено от годините лице, която току-що излезе, заметната с топъл шал и олюлявайки се по старчески, е всеизвестната Дора Габе. Каква разлика между младостта й, която помним от портретите в читанките и сегашната й външност, маскирана с покривалото на дълголетието! Деветдесет и повече годишна, тя се е извисила над понятията ни за време и реалност. За нея с положителност се знае, че, пресявайки необятното, е съхранила спомени за няколко епохи. А останалото? - Това са дълбоките чувства на поетесата, обжарвали дните и нощите й без милост. Чудно ли е тогава, защо очите на достолепната жена, обръщайки се към сенките на миналото, винаги излъчват тъга?
Останала сама, гостенката се вълнува. Смущението й избива в огън по лицето. Всичко наоколо е като живо, особено тези старинни портрети, гледащи втренчено, така, както само те умеят. Дора Габе се беше приближила неусетно и тихо промълви:
- Това е племенницата ми-Катето /1/, пианистка... А това съм аз.
От стената, вглъбена в себе си, спокойно и унесено гледа жена на около 30 години. Приседналата й фигура, с подчертан от черната рокля финес, заедно с грациозно отпуснатата в скута ръка и с опънатите назад тъмни коси, контрастиращи на лицето - всичко в този образ трепти от изящност и от нещо, което те кара да се чувстваш малък и нищожен, като че си докоснат от диханието на самото съвършенство.
- Не ме гледайте каква съм сега. Заварвате ме в най-окаяно физическо състояние, защото съм на 91 години. /Всъщност, през 79-та година Д.Габе е на 93 години. - бел.а./ А бях млада, хубава...Е, хайде да видим Вашите стихове. Какво работите?...А-а, детска учителка? Това не е много хубаво. Децата ще Ви пречат. За писането трябва спокойна атмосфера...
След още няколко разменени мисли, смутената млада авторка изважда от папката си стихотворение с посвещение "На Дора Габе".
- Е, добре. Но-о...аз не мога да чета - болни са ми очите. Наскоро ги оперираха. Не мога и добре да чувам. По-добре Вие ми го прочетете... - Но още в началото, след първите плахо произнесени строфи, поетесата махва с ръка:
- По-високо... - И след миг гласът й отново е категоричен: - Не. Още по-високо!

В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО!
На Дора Габе.

Преди буквара още да отворя,
аз сричах вече стихове познати.
А мама казваше ми: "Леля Дора
ги е написала за вас, децата..."
Сега, когато вече съм голяма,
прочетох пак за Катето и Джори.
Видях ги, как играеха на "дама"
и стихче посветих им, после второ...
Не те познавам, поетесо мила,
но ти ми вдъхна обич към децата.
Така ми даде част от свойта сила -
за мен си повече от майка свята!

/"да пея песента, от тебе пята!" - това е окончателният вариант на финала. -бел.а./
8.09.1979.
-------

Вече са отшумяли акордите на поантата...Пауза. Неочаквано Дора Габе се изтръгва от дългия унес и кима:
- Да-а... Искрено написано. Благодаря Ви...Но не бива в никакъв случай да има накрая това "майка свята". Майката не е икона, за да е свята. Нито аз мога да бъда за Вас повече от майка. Помислете си за друга дума. Ако ми разрешите, аз ще го поправя...
В следващия момент писателката се е облегнала назад и цялата й визия излъчва напрегнато внимание. Слуша стихове за деца - за най-малките. От време на време се усмихва на непринудения хумор в тях.

...Защото не дават
със тях да играя,
а после ми викат
"ревливата Мая".

- Точно тъй трябва да се каже! В стихотворението за най-малките трябва да има на първо място конфликт. Например, детето иска да има нещо, а не му се дава. Или то иска да извърши нещо, но някой му пречи, както е при това момичевце. Идеята никога не се разкрива от името на поета. Как детето вижда света и как той е влязъл в неговата главица - ето го пътят, по който трябва да върви написаното...Четете сега по-нататък.

...Не мога, дечица,
сега съм заета.
Измих две чинии,
но чака ме трета!

- "Трета"!...Браво! Много хубаво! После?

...Вън като излезе мама,
счупих лампата голяма.
Щом съм слънце, вместо нея
аз във стаята ще грея!

- Ха-ха-ха...Хумор. Чудесно! Децата обичат да се смеят. Друго?...
Оценките на Дора Габе идват спонтанно. Критическото й внимание, изострено от дългогодишния опит, веднага улавя същественото: "Това е то...Всичко друго зачертай." И младостта се подчинява, за пръв път щастлива, че ще зачертава труда си. За пръв път безропотна. Защото знае - изправена е не пред редактора на своя ръкопис, а лично пред твореца Време.
Дора Габе не се заседява за дълго при баналната идея - просто я подминава. А за стихотворение, което е в хармония с изискванията й,казва: "Хубаво! Това е детско - истинско!" И толкова. Но заради груба грешка, ще викне. Пред невниманието ще вдигне укорителен пръст. Защото, както казва тя "ПОЕЗИЯ НЕ СЕ СЪЗДАВА С ГАЛЕНЕ, А С ТРЕВОГА И ДОРИ СЪС СЪЛЗИ!".
Вече от няколко минути папката лежи затворена на масата. Няма непрочетени стихове.
- Да-а... - нарушава мълчанието гласът на мъдростта. - За да събужда интерес, детската поезия трябва да докосва различни теми: морето, гората, семейството, а най-много - детската игра.В една /стихо/сбирка може да има няколко цикли с различни теми. -замисли се и продължи. -Много важно е, какви са рисунките в книжката. Децата се радват не само на игривото и интересно стихче.Те по-добре и по-бързо го запомнят, ако картинката е пъстра и майсторски направена.
След въпроса "Кога стиховете за деца остават в паметта на много поколения?", Дора Габе се оживи и дълго време говори за книгите, посветени на подрастващите.
- Когато се пише само за онова, което е най-близко до малкото дете и се използват неговите думички, тогава се получава. Поетът трябва да умее да се оглежда наоколо с очите на детството. Протегнатите ръчички към мама, силните ръце на татко, който издига детенцето то-олкова високо /тя вдига ръце нагоре/...после - счупеното носле на куклата-палячо и всички въпроси на детето, свързани с неговите преживявания - ето кое пробужда интереса на най-малките. Само стихотворения, пълни с детски свят, оставят следи в много поколения.
Но-о, не бива да се забравя, че днешните деца са по-умни от вчерашните. Те познават телевизора, ракетата, звездите. Затова и стихчетата трябва да са по-други, днешни. Картинките - също.
Има редактори, които хвърлят в коша написаното за мама, татко, бебето, котето...И казват: "Темата е остаряла." Грешат, много грешат. За мама винаги може да се каже нещо ново. Тя не е вече някогашната жътварка, тя е друг човек. Детето я познава и като инженер, и като лекар. Ако редакторът не приеме тази поезия, значи не е дорасъл да я разбере. Няма талантлив поет, който да не бъде забелязан. Може да е рано, а може и чак след смъртта му /2/. Но по-важното е, че НИЕ ИЗПРАЩАМЕ СВОЯТА ПОЕЗИЯ КЪМ ДЕТСКАТА ДУША, А НЕ КЪМ СЛАВАТА...
Ако в теб говори детето, малките палавници непременно ще го почувстват в стиховете ти...
С отпечатването не бива да се бърза. Огледай стихотворението от всякъде, остави го да отлежи. След време ще го видиш с други очи, ще го поправиш.
Аз вече пиша само за големите. Отскоро в мен пак се обади детето, но тези стихчета сама не си ги харесвам, въпреки че ги взеха в един вестник. Двете поезии си пречат.
Ще Ви подаря една моя книга. Извинете ме, че е надписана за друг, но на него вече съм му подарила. Ето - ще зачертая името...И надписа ще зачертая...И датата, и нея ще зачертая... А сега...Как Ви беше името?... Добре-е. На младата...я, млада ли сте? - поглежда с усмивка събеседницата си. - Да-а, млада сте - животът е пред Вас...
Щом свърши, писателката погледна написаното и въздъхна: - Аз не пиша така. Това не е моят почерк. Някога пишех красиво. А сега не виждам. С лупа и с очила съм, и пак кривя буквите.
- Дора Габе, Вие често ли задрасквате, когато пишете стихове?
- Да-а... - поклаща замислено глава поетесата. - Може първо да напиша то-олкова дълго стихотворение, а после започвам да задрасквам. И то става толкавичко /показва кутрето си/. - Трябва да се пишат кратки, но интересни стихове за деца.
Неусетно дойде време, гостенката да си тръгне и да отнесе със себе си вълненията, заедно с незададените въпроси, разтърсили вътрешния й мир. А някъде там, назад, където останаха да си шушукат спомените в дома на мъдростта и на една неподвластна на времето извисеност, отново се беше възцарила тишината.

БЕЛЕЖКИ
--------
1.Катето - доцент Катя Казанджиева, пианистка. Дъщеря на Белла /по-малка сестра на Д.Габе/ и на проф.Спиридон Казанджиев. Родена през юни 1915 г. в София, където е завършила Музикалната консерватория. През 1948 г. специализира при проф. Кочалски във Варшава /Полша/, където по същото време Дора Габе е културно аташе в нашето посолство. Катя Казанджиева се омъжва през 1951 г. за известния цигулар с еврейски произход проф. Леон Суружон. Няколко години след кончината на Дора Габе /1983 г./ той продаде вилата на писателката в Банкя, заедно с останалите си имоти и се пресели в Белгия при приятелката си. Колкото до Катето, тя умира от рак през 1978 г.след продължително боледуване и лечение в чужбина.

2. Дора Габе почина на 16 февруари 1983 г., вторник, в 21ч.30 мин. в Правителствената болница, София. Поклонението беше извършено в Народния театър "Иван Вазов" на 21-ви същия месец.
---------------------------------------------------------

ЕДИНСТВЕНИЯ МЪЖ,
ЗА КОГОТО ЩЯХ ДА СЕ ОМЪЖА СЛЕД БОЯН...

12.04.1982, понеделник.

Тази сутрин Дора Габе разглеждаше стари снимки. Взе една от тях и, като се вгледа в нея, замислено изтри прахта й.
- Единствения мъж, за когото щях да се омъжа след Боян /3/ беше този - Тодор Христов /4/. На фотографията не личи какви хубави зелени очи имаше. Той беше много интелигентен, с изключително висока култура. И ме обичаше. Аз също го обикнах. Запозна ни Димо Казасов /5/. С него винаги сме били приятели. Той и жена му все ми викаха: "Виж колко си млада и хубава /6/. До кога ще кукуваш така?"
Веднъж се връщам от Варна с влака. Там имаше някакъв симпозиум ли, какво - не помня. Стоя си на прозореца извън купето и гледам, до мене застана Димо. "Я гледай каква среща! - смее се той, зарадва ми се.- Къде си била?... Да те запозная с моя приятел". И ме представи на един мълчалив мъж, с тъмна коса и мустачки. Той през цялото време ме гледаше...гледаше...Сигурно добре съм изглеждала. Костюмът ми, нов - за пръв път го обличах. Тяхното купе се случило до моето. Разговаряхме дълго. От Димо разбрах, че Тодор Христов, защото това беше той, в момента е на дипломатическа работа в Берлин. Но го викали в Русия, та щял там да ходи. Към 9 часа си казахме "лека нощ". Като съмна, на вратата ми се почука. Беше приятелят на Димо. Донесъл ми кърпа и сапун. Галантен!...Казах, да ги остави отвън, после ще ги взема.
След време, вече бяхме в София, Казасови ме поканиха на вечеря. Пристигнах и какво да видя - Тодор Христов! / Д.Габе и Т.Христов се познават от 1932 г. до неговата смърт - 1940 г. - бел.а./ Започнахме да се срещаме. Но всичко беше за кратко. Той замина за Анкара, после за Русия. Пишехме си. Много голяма обич имахме. Като отиде в Москва, след няколко месеца почина. От сърце, мисля /7/. Имаше две сестри. Не ме обичаха и все му говореха против мене. От ревност беше. Докараха мъртвия и според обичая, го държаха цяла една нощ в църквата /църквата е "Света София" - бел.а./.Казасов ме заведе да се простя с него рано сутринта в пет часа, докато сестрите още не са дошли /8/.
---------
БЕЛЕЖКИ
-------
3. Проф.Боян Пенев е починал след операция от апендикс на 25 юни 1927 г.

4. За Тодор Христов четем подробности в книгата "Младостта на Багряна" от Блага Димитрова и Йордан Василев, с.114 и с.131: "Слаб, поприведен. Образът на Христос - блед, със сини очи/.../ От 1919 до 1924 г. Тодор Христов е журналист в София, като същевременно завършва висше образование в Белгия и отива там за една година, за да защити докторат по право /.../при блестящото си знание на езици и всеобща култура, минава на дипломатическа работа, аташе по печата във Виена и Берлин, директор на печата, в 1935 главен секретар на Министерството на външните работи, а наскоро след това- пълномощен министър в Берлин /1935-1936/ и в Анкара /1936-1940/. През февруари 1940г. му поверяват един от най-отговорните и най-трудни постове тогава - Москва. Приет с внимание от съветските дипломати, той представя достойно българската интелигенция. Много скоро след пристигането му в Москва сред интелектуалците се заговаря за българския пълномощник министър, който познава руската литература като истински специалист."

5.Димо Казасов. През 1935 г. е бил пълномощен министър в българското посолство в Белград. От 1944 до 1948г. е министър на пропагандата у нас, а след това - министър на информацията и изкуствата.

6.Когато през 1932 г. Дора Габе се запознава с аташето по печата в Берлин Тодор Христов, тя е на 46 години. Родена е не през общоприетата 1888 г., а през 1886-та. И това ще бъде доказано тук по документален път в някои от по-следващите страници.

7.Т.Христов пристига в Москва през февруари 1940, а на 20 юни с.г., едва 50-годишен, умира от сърдечен удар според официалната версия.

8. На 4 януари 1984 г. /година след кончината на Д.Габе/ Багряна разказа следното пред Мария Михаил за дружбата на Дора Габе с Т. Христов:
"Когато Дора пишеше поемата си "Лунатичка" /1933г. - бел.а./, по цели дни беше в дома на Тодор Христов. Той й помагаше, редактираше написаното. Знам, че сестрите му го ревнуваха от нея. А двамата се обичаха и може би щяха да се оженят, ако той не беше починал внезапно. Спомням си, че го бяха оперирали във Виена - изрязали му повече от половината стомах. Това е било може би 1936 или 37-ма година. Дора е ходила при него в болницата, разправяше мъжът ми Александър Ликов, който също ходеше при оперирания си приятел.
--------------------------------------------------------------


АЗ БЛАГОДАРЯ НА СТРАДАНИЯТА, КОИТО ЖИВОТЪТ МИ ДАДЕ

13.04.1982, вторник.

Четох на Дора Габе...

73. КОГАТО СЕ СЪБУДЯ.... /6-ти май/




Не знам дали е грешно, но обичам!
Не знам дали е странно, но те има!
Зад рамото ми искам да надничаш,
когато те рисувам с нежни рими.
Понякога от страх се вцепенявам,
че тъмнината нощем ни разделя.
Кошмарен сън преследва ме тогава
и кани ме на гости във неделя.
Целува ме и танци ми предлага,
препълва със шампанско мойта чаша.
Ела и помогни ми да избягам -
от сънища започвам да се плаша!...
Разкъсай тъмнината на парчета!
Напръскай ме с роса, в гора родена!
Когато се събудя, да е светло!
Кошмар да няма и да си до мене!
 

6.05.1991.

72. КЪМ ТВОЯТА ПЛАНЕТА /26-ти април/



При вас, кажи ми, има ли поезия?
Ами свекърви? Мигове проклети?
Да премълчаваш факти, безполезно е.
Каква е истината, все пак ще усетя.
Е? - Вече знаеш моите условия.
В скафандър да живея? - Ще приема!
И нека бъда в тъмнина заровена,
но ме спаси от този ужас земен!
Спаси ме от дребнавости, от дразги,
от земетръс, от змийските заплахи,
от вечната свекървена омраза,
от всички, дето жива ме ядяха!...
Каква е, казваш, твоята родина? -
Планета малка? Още неоткрита?
Повярвай - искам с тебе да замина!
Но там дали обичате жените?
Капризна ти се виждам? Да, така е.
Защото през сълзи напускам нещо,
което още от детинство зная -
съдба кармична - страшна, но...човешка!

26.04.1981.

71. ПРЕРОДЕН /20-ти април/



Сега разбрах какво си ти -
онази капка летен дъжд,
целунала прозореца
и мен целунала веднъж...

В прераждането вярвам аз,
затуй те виждам прероден,
как идваш в дъждоносен час,
когато суша властва в мен.

20.04.1981.

70. ХОДЕНЕ ПО МЪКИТЕ /18-ти април/



Нè аз - самата безизходица
в тунела на тъгата ми провикна се.
По страшни мъки беше мойто ходене,
но все разбирах, че те няма никъде.
След ехото, пробудило безкрая,
обръщаха се чувствата забързани.
Къде ме чака твоят зов, не зная.
Но знам, че се разхлабва вече възелът...
Тъй дълго плаках! Имаше студуване.
Воювах мълком с гномите на времето.
Но всяка битка, вярвай ми, си струваше -
отключвах светлината ти - неземната!

18.04.1981.

69. ДА НЕ СТАНЕ КЪСНО? /17-ти април/



Наблизо си, защото те усещам
по стъпките, нечути за ухото,
по пулса на сегашните ти срещи,
които помнят мъките голготни.

Не съм те виждала, но те познавам,
напук на твойта шапка невидимка.
Копнежите ми мùра не ми дават,
а самотата като кръст тежи ми.

Към хоризонта тичаш от години
и аз те следвам, без да съм спортистка.
Почакай!... Младостта ни ще отмине.
Дали без нея после ще ме искаш?

17.04.1981.

68./песен/ ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК /16-ти април/




Музика и текст: Мари Хигелс.
-------------------------------
Като пясък между пръсти
се изнизва дълъг път.
Мракът гледа ни навъсен.
Радостите тежко спят.
Пясъчният часовник отброява мечти.
Над прегради съдбовни волен порив лети...
Хвърлиш ли копнежа в криза,
няма да ти го простя!
В мойта самота се влиза
с благослов на любовта.
Ти си огън и лава. Аз съм смях на дете.
Черна нощ избледнява. Лъч в душата расте.
Миналото с гръм убива.
То е залез вледенен.
Изгревът блести щастливо.
Любовта е в теб и в мен!
16.04.1981.

67. ДНЕВНИК /1-ви април/



Пожълтелите смачкани страници
завъртяха кълбото на времето,
да ме срещнат със мисли неканени -
отзвук тъмен на стари проблеми.

Върху прашния лист на годините
се усмихва позната лудèтина.
Двете толкова пътища минахме,
че ще могат да свържат планетите.

Затова ми е близка - сестра ми е.
И не мога спокойно да гледам,
как се мята пред мен в отчаяние
след плесница на грешка поредна.

А пък крачка една ни отделя
през стените на близкото минало,
та ръка да протегна в предела,
ще затопля ръцете изстинали.

Вместо мене, изгрялото бъдеще,
към което през тръни вървеше,
я затопли с копнèния сбъднати
и с любов, от вулкан по-гореща!

1.04.1981.

66. СВЕТЛОЛИКА ЛУНА /28-ми март/




Ще позволиш ли да съм като тебе?
Това сега ми е така потребно!

Понякога си огнено закръглена,
предвещаваща душевни трусове,
а понякога така си дребна -
по-дребна от живота на евнусите.
Ще позволиш ли да те имам цялата?
Не?...Ами тогава - твоята пътека?
Или пък само мисълта ти бяла,
неоспорвана дори и от Сенека?
Ще позволиш ли да ти взема името? -
Твойто име, същото, което
знаят хикс-вековни поколения
и го пее вечният Орфей - поета?
Половинката ми отчупи поне!
Какво ти коства - пак ще си над мене!
Моля те, луна, кръсти едно дете
и то ще бъде твое...Непременно!

28.03.1981.

-------

В началото на своя творчески път
за известно време
сътрудничех на пресата и радиото
с псевдоним Делунска.

65. /сатира/ НЕИЗЛЕЧИМО /27-ми март/





След развод -
ВЪПРОС: -Мамо, къде е тати?
ОТГОВОР: - ...............................
-----

Не! Разумът не може да лекува!
И времето не става за лечител.
На здрав пред мене често се преструваш,
но те издават сенки под очите.

Уж философски гледаш на живота,
а те разтърсват чуждите голготи...

Вечерен филм. Раздяла на екрана.
Едно дете на кръста на развода...
Това е сол за всички пресни рани.
Поне да беше мимолетна мода!...

Не! Разумът не може да лекува!
Не е роден до днес такъв лечител.
Ужасно е, че още съществуват
деца, което риторично питат!

27.3.1981.

64. /сатира/ ЩЕ ПРЕМЪЛЧА /26-ми март/



х х х

Гнева си ще залоствам във гърдите.
Ще си измислям радости големи.
И ако някой близък ме попита,
дали на злото жилото боде ме,
ще премълча обидите, които
прииждат в любовта ми на пълчища.
Ще се усмихна,може би, с очите
и просто няма да отвърна нищо.

26.3.1981.
----------
Написано по повод един приключващ брак...

63. /сатира/ РАЗДАДЕНА ТОПЛИНА /14-ти март/





Изтупала големия килим на двора,
прибирам го във къщи...
Да можех да изтупам завистта ви, хора!
И егоизма също!
Да можех в стаята на наш'те срещи
смрадта да не усетя!
Добре, че има тук-там светло нещо
зад тъмните пердета!
Добре, че някой все пак те погали,
когато друг те рита!
Ех, вие, мои скъпи, докога ли
ще вадите очите
на онзи, който най-отпред е тичал,
доброто да догони?
На онзи, който пролетта обича,
а гледа голи клони?
Затуй си е раздавал топлината -
за да цъфтят дървета.
Дали ще дойде времето, когато
това ще разберете?

14.03.1981.
Рожден ден на Айнщайн!

62./сатира/ ФИКС ИДЕЯ /9-ти март/



Една жена е хванала метлата -
на дните си измита тя боклука.
Една жена обича чистотата
и иска да й е приятно тука,
където всички грижи тя изчака,
където с бедна радост се здрависа
и викаше на бъдещето знака,
да я прочисти от трагични мисли.
Една жена, на кармите робиня,
присяда до домашното огнище.
Дете, съпруг и нощи - всичко има.
Какво ли друго й е нужно? - Нищо!
Не е така. Простете, че излъгах.
Жената се загледа с укор в мене.
Дълбоко в часовете, в таен ъгъл,
е чакала едно усамотение.
Копнеела е за планинска пустош,
където няма мивки и чинии.
Далече от сплетни, от свят безчувствен -
от всичко и от всички да се скрие!
Усмихвах се на тази фикс идея.
Добре, че не робувам аз на нея!
........................................................
Една жена, частица от безкрая,
е волност, впримчена от сива стая!

9.03.1981.

61./сатира/ ДНК-а /8-ми март/



ДНК е двойната генетична спирала
във всяко тяло - врата към енергиите от
миналите ни животи.
---------
На лакмусите тайната разкрила
за свойта кисела природа,
тя на зародиша е дала сила,
за да напусне пещерата на утробата,
когато го повика вън животът,
издигнал тост със глътка въздух.
И тръгва той по стъпките голготни,
като изпълнител на житейски роли
в театъра на земните трагедии.
Смело
започва да разплита мрежата от дни и нощи
със скорост, диктувана от цели,
ту слънчеви, ту егоистично-пошли.
Крака и мисли запъхтяно
между изгреви и залези сноват.
Загрижен, ВЯТЪРЪТ отзад подвиква:
-Дете, послушай ми съвета белобрад. -
Не бързай толкова.
Налага се с търпение и мъдрост
мрака да се гони!
Припрян ли си, се къса нишката.
Тогава?...
Ще бъде късно,
а ще искаш, да е рано,
защото има още невървяно!

8.03.1981.

60./сатира/ МАРАТОНСКА ПОБЕДА /6-ти март/



Тук съм на 15 години, когато вече поемах по пътя на големия житейски маратон...
-----------------------------------------------------------------------------------
Какво, че съм отдавна запъхтяна?
Ще бягам, без назад да се обръщам!
Ще откопчавам тичешком колана,
завързал ме към бащината къща.
И нищо, че съм само буболечка,
на гръб повлякла уморена воля.
Реших от злия мрак да бягам вечно,
че той е с диагноза "нервно болен".
Ръце ще вдигна, стигнала финала.
С гърдите си ще скъсам хоризонта.
И ще повярвам в себе си, разбрала,
че чакат ме безсмъртни маратони!

6.03.1981.
----
Хахаха - нещо смешно ще споделя с вас. За пръв път публикувах това стихотворение в "Стършел" и тогава се казваше "МАРАТОНКА", а финалът беше така:
И ще издъхна, без да съм разбрала,
че няма смисъл да си маратонка!
Чак след много години открих защо Данчо Попов, зам.главен редактор тогава на "Стършел" бе избрал да публикува именно това стихотворение /редовно му давах по няколко сатирични и той си избираше/ - защото е видял заигравка на думата "маратонка" в двуякия й смисъл. Но тогава аз не съм мислила за обувките маратонки - те у нас още не бяха модерни, както на Запад. И като разбрах, че са се подсмивали над основната ми идея за жената участничка в житейския маратон, веднага смених заглавието и финала - така премахнах двусмислието и насмешката в душите на някои зевзеци.


59 /сатира/ СЪВРЕМИЕ /3-ти март/



Прилича на мозайка твойто тяло -
от разноцветни карми си направено.
Владели са те страсти карнавални,
които като сняг са се стопявали.
Преследваш до припадък упорито
и завистта, и скритите зарази.
На егоизма не прости лъжите,
предателствата с Божи меч наказа.
От вечен извор мъдрости си пило,
за да прощаваш глупостта човешка.
От истината черпиш звездни сили,
за да надвиваш в смъртоносни срещи.

3.03.1981.

58. ВДЪХНОВЕНИЕ /1-ви март/





Отдавна промениха се нещата
и висшата любов покълна в мене.
Лъч тръгна към света, към непознатия,
с потомственото име вдъхновение.
Не девет месеца, а цял вагон години
узряваше ми тихо под сърцето.
Нагълтах се с неземни витамини,
та бебето със Дух свещен да свети.
Сега с тиумф на този свят го давам,
облечено на светлината с римите.
И знам, че генът му за вечно здраве
ще жари с огън всяко зло безименно!

1.03.1981.

57. /сатира/ КАТО В РОГ /18-ти февруари/




Главобол след главобол.
Хапче ли? - Не бива!
Ей ти песен в ми-бемол,
пълна със горчиво.
Мишка някъде цвърчи.
Може би в капана?
Търся в котешки очи,
светлинка да хвана.
Но е тъмно като в рог.
Истино, къде си?
Страшно е!
Къде е Бог,
за да се намеси?
Главобол след главобол.
Просто те убива!
И запяваш в ми-бемол...
Ех, съдба парлùва!

18.02.1981.

56 ./сатира/ УЖ НЯМАЛО ВЪЛЦИ... /16-ти февруари/





Уж нямало вече вълци свирепи...
Ха! Да не сме слепи!
Колко агнета има изядени
и то посред бял ден!
Според мен
/и според други, които шептят/,
преди да умрат
агнетата за помощ не блеят.
Просто не смеят.
Че, ако вълкът разбере,
живи ще ги одере.
И овцете-майки, горките,
от мъка затварят очите.
Овчарските псета не лаят.
Чобаните също си траят.
Всички решили да си мълчат,
че ако се разсърди вълкът...

Ех, до къде стигна прогресивният век -
от вълк да трепери и овца, и Човек!

16.02.1981.

55./сатира/ СТРАХЪТ НА САТИРИКА /6-ти февруари/



Да.
Страшничко е,
да си сатирик на своето време.
Може някоя едра риба да вземе
да каже,
че си й размътил водата
и си й стреснал червея, тоест, храната.
Защото,
по навик стар,
те е взела за рибар.
И, току-виж, че подкокороса
вуйчо си -кита, да разреши въпроса.
Той ни кòли, нито пък беси.
Просто, във водите наши
ще пусне след тебе
някоя изкуствена Нèси,
за да те сплаши.
Тогава,
големият ужас сили ти дава.
Побягваш,
без да си чувстваш краката.
И идва момент, когато
не помниш какво си, къде си.
Повтаряш си само:
"Боже, отзад е Неси!..."

6.02.1981.

54./сатира/ ТЕ СЕ БОЯХА ОТ ПЛАМЪКА ТИ! /2-ри февруари/




В памет на Пеньо Пенев!
----------------------

Говорят, братко, че си бил пройдòха,
преследван от овълчени обиди...
След теб възмездни времена дойдоха.
Дали, поете, мракът ще си иде?
Преследваха те силни бюрократи,
несвикнали на твойте остри речи.
Говорят, че си бил пиян, развратен,
че с фалша си воювал безконечно...
До вчера ватенката ти ругаха,
сега ù дават почетното място.
От пламък подлеците се бояха,
задухаха и пламъкът угасна.
Признателните паметник ти вдигат
чрез спомена за твойте рецитали.
Разказват те, че имало интриги,
че нямало ръка, да те погали...
Защо злобарите те надживяха?
Защо добрият скоростно умира?
Защо кошмарите под топла стряха
дочакват старини, а не секира?
...........................................................
Едва ли някой ще ми отговори.
Животът е населен с мъртви хора!

2.02.1981.

53. /сатира/ ДАВИД И ГОЛИАТ /24-ти януари/




С признателност към бòрбения дух на  Висоцки!
Стихотворението е написано по мелодия на негова песен...
---------------

 
От кòмки е пил и от нàфори ял,
той праведност търсел, отдавна разбрал,
че червей разяжда отвътре иконите днес.
Вървял и не спирал. Не гледал назад.
Прогонвал със огън околния хлад.
Забравен от Бога, повярвал в едничката чест.

Поискал със песни да стреля в целта,
но винаги жива оставала тя.
Еснафът се кискал доволно зад плюшен диван.
Един Голиат е ранен от Давид,
но сто голиата ще имат предвид
и с ласо ще гонят характера необуздан.

Животът е кръчма. И вътре си ти.
Люлееш се в такт с проиграни мечти.
И счупени чаши напомнят за минал скандал.
Изгря и залезе...Защо ли? Защо!-
Всесилните пак си останаха сто!
Тежкò му на оня - дошъл и видял, и...запял!

24.01.1981.

52. /сатира/ СМЕРЧ С КАНОНАДИ /15-ти януари/



Презирате ли ме, нищожества,
че не съм способна да ви възприема?
Днес светлина ръкоположена
загробва гнилото ви семе.
Ужасната ви същност се разпада,
затуй звездите празнично сияят.
Възмезден смерч пристига с канонади...
Нали разбрахте - види ви се краят!

15.01.1981.
------

51. /сатира/ СПОР С ВРЕМЕТО /13-ти януари/


Моментът е назрял, изглежда-
юмруци с гняв ще заредя!
Сред куп объркани надежди
усетих вярната следа.
Затуй по мъжки споря с времето
и раждам сатиричен смях.
Да се спася от дребнотемие,
вървях - към себе си вървях!

13.01.1981.

50. МАЙЧИНА ЗАРЪКА/12-ти януари/






На моята малка Диди!
-------
Не си научила живот какво е

и как се губи в името на нещо.
Ще бъдат всички дни до залез твои.
Родих те, смисъла им да усещаш.
За тази цел, изграждай своя мярка,
не взимай пример винаги от мене.
Когато дойде време да изгаряш,
дори сънят за теб да е горене!


12.01.1981.