706. СКОК СРЕЩУ СМЪРТТА ! /2-ри юни/

Мантра, насочена срещу студа на всички ония,
които искат да загробят България, заедно
с многовековната ù култура.
----------------------------------------

Денят на Ботев - дълго чакан ден!
Не е ли той искра в барутен погреб?
От жажда за възмездие взривен,
се спусна смерч, готов смъртта да погне.
Назрял е сблъсък - яростен, велик!
Така да знаят наглите инсекти!
Да чакат нощен гърч и нервен тик!
Да чакат вопъл, стон и грак пресекнал!
Садизмът, вдигнал своя бял байрак,
е стреснат, смачкан, грохнал и сащисан.
Не би могъл, а и не знае как
да се спаси от ноктите на риса,
вселил се в разгневените тълпи -
онези, дето бяха жертви слаби.
Животът иска злото да скопù
с лъчи, по-остри от небесни саби.
Денят на Ботев носи свобода
на хвърлените във зандан завети.
Потурестата шайка полудя...
Във пъкъла са силите проклети!
Да бъдеш българин, да бъдеш пръв
във битката със днешните тирани,
това те прави планетарен лъв,
родил се, скок срещу смъртта да стане!

2.06.2007, 12ч.
------
1. Финалът на стихотворението съвпадна с
воя на сирените на днешния Втори юни. Дали
това е случайно?
2. "Потурестата шайка" е символ на
мощна негативна сила, свързана с кармата на България.

705. БОРЕЦЪТ ЗА ПРАВДА ЩЕ ПРЕБЪДЕ! /2-ри юни/

На Тим Скайлер!
------------------
Щастлива съм, пролет! До болка обичам
най-мъдрия рицар, с душа на поет!
Предрича му мракът съдба на езичник.
Той нищо не казва, а крачи напред.

Закриляй го, пролет - това му е нужно.
Змии го нападат...Коварни са те.
Зъл гений го черни, от злоба спаружен,
затуй,че е волност, която расте.

Повярвай ми, пролет, роден да пребъде,
във него живее духът на Дедàл!
За мъдрите хора е мъдрост отвъдна.
За злобните - прицел на тяхната кал.

Завиждат му, пролет, душите проклети,
задето е вече безсмъртен Икàр.
Родил се сред мрака, божествено свети -
по-огнен от огън, по-царствен от цар!

2.06.1993, 18ч.30мин.
---
Дедàл е архигект - баща на Икàр,който вечно лети към слънцето
в себе си.

704. ЗАРАДИ ТЕБ, ЛЮБОВ !... /1-ви юни/

На моя Тим Скайлер!
-------------
Възвишен си. Държиш да си полезен
на всеки, който обич заслужава.
Мечтаеш, твоят дух във храм да влезе,
раздавайки със щедри шепи здраве.
Изтръпвам, само като си помисля,
какво би станало, ако те няма,
ако изчезнат поривите чисти
на нашата любов със "Лъ" голямо!
Подобни факти ще взривят Пандора,
ще се развихрят сили демонични.
Огромна паст небето ще разтвори,
ако прокоби сграбчат твойта личност.
Ако изчезнеш, мигом се превръщам
във бяс торнаден сред земи проклети.
Годзилата ще смачкам като въшка,
за ужас на околните планети.
Способна съм да бъда смерч в атака,
взривен вулкан, ракетна канонада...
А злото, дето любовта разплаква,
да знае, че със гръм ще се разпада!
Възвишен си. Прекрасен си. Единствен!...
Подобен мъж Земята не познава.
А любовта ни, грейнала богиня,
облива добрините ни с прослава!

1.06.2007, 7ч.31мин.

703. БЕЗ НЕГО, МАЛЕ... /песен/ /1-ви юни/

/мой текст по известна народна песен/

Мъка ме мъчи, стара ле мале!
Черна чернея сама - самичка!
Без него, мале, камък е хляба!
Без него, мале, горчи ми всичко!

Чух да говорят, стара ле мале,
че сляп го прави зла самодива.
Клетва за вярност била му дала.
Как да му кажа, че е лъжлива?

С черна магия тя го държала.
Бùле омайно му е варила.
Та да ни прати тежка раздяла.
Та да забравим, че сме си мили.

Как да му кажа, стара ле мале,
нощес да иде сам на герàна?
Черна магия ще се разпадне,
щом се наплиска с любов огряна.

1.06.1993, 19ч.30мин.

702. МОЛИТВА ЗА ПРОШКА /песен/ /1-ви юни/

НА СИНА МИ - С ЛЮБОВ !
----------------------------------

Сине мой, прости ми -
тук е твърде мрачно!
Въздухът е зимен.
Смърт навън снове.
Тъй е наредено -
грозно да ни грачат.
Стягаме във примка
злите студове.

Нашето търпùло
никъде го няма.
Трябва да сме силни,
щом сме зарева!
Скоро ще приключи
тежката програма.
Дълго ще те милвам,
сине, след това!

Но сега, прости ми,
че от теб чуждèя!
Гоня с гневни рими
черен кръволок.
С кармата си свята
удряй по злодея!
Мощна лава има
в твоя поглед строг!

1.06.1993, 17ч.
Ден на детето. Честит празник, Бобчо!
-----
Написано по мелодията на песента
"Заспали чувства ти недей пробужда..."
/от стари градски песни/.

701. ВСЕМИРЕН СТРАЖ... /1- ви юни/

Щастлива съм! И иде ми да пея. -
За теб да пея, влюбен Дон Кихоте!
Заклех се, да съм твоя Дулцинея,
напук на всички мелници на злото!
Бях грозно пате, човчица навело.
Сега съм лебед, слязъл от картина!
Довчера злоби, дето стрелят смело,
сега на пръсти гледат да отминат.
И локвите, и те са някак нови -
калта им кротко се е утаила.
Пречиства се светът от зли отрови...
Къде си, Рицарю с неземна сила?
От залезите мъртви отървù ме,
а също и от скритите вампири!
Спаси ме от душите с чувства зимни,
за да повярвам, че си страж всемирен!

1.06.1993, 9ч.30мин.
----
Ден на детето.

700. СЪЛЗАТА НА ПРОШКАТА / 31-ви май/

Всяка духовно извисена жена си има черна двойница!
----------------------------------

Започна се! - Великата промята
със жар извайва звездната ми същност.
Когато с висши чувства бях огряна,
жената-вамп бе смерч и демон смръщен.
Нападаше ме с планетарна злоба,
но винаги по тъмно и в засада.
Усещах зад гърба си сянка гробна,
която искаше в калта да падна.
Не питайте, защо за нея плаках,
като разбрах, че рано е умряла.
Сълзите ми пред гроба ù са знакът,
че прошка ù изпращам на раздяла.

31.05.2007, 12ч.

699. В СВЕТА НА САМОТНИЯ МЕЧТАТЕЛ /31-ви май/

Среднощната красавица луната
копнежите превръща в страстна лава.
Като богиня - òбична и свята,
неземните ни чувства направлява.
На морските пътеки блясък носи.
Вълните с поглед към прибоя гони.
Преследват я поетите с въпроси,
но тя мълчи, по-мъдра от икона.
Мечтателят, в лика ù влюбен скрито,
се чувства и от нея по-самотен.
Той ореола лунен с болка пита :
"Не е ли любовта мираж в живота?".
С мълчание луната отговаря,
внушавайки му, че го чакат ласки,
кодирани в щастливи календари,
но само, ако звездно е израснал!

31.05.1993, 15ч.

698. ВЛАДЕТЕЛ НА СЕДЕМ ВИСИНИ /31-ви май/

Посвещавам на Икар, дръзнал да докаже, че копнежът да летим
към слънцето на любовта , ни извисява и ни дава небесни крила! 
Без стремеж към летене, без вяра в силата на собствената ни светлина
сме обречени да тънем в мрак и в самота.
-----------------------------------------

Очаквам те, възкръснало летене,
повярвало в небесните крила!
От тежка карма беше покосено -
да знаеш само колко ме боля!
Днес благославям през сълзи безкрая,
задето ново тяло ти е дал.
Как искам всички тука да узнаят,
че пак си жив, че пак си символ бял...
Отдавна знаех, че ще те открия
сред дебрите на старата Земя.
Със благослов на Йосиф и Мария,
за новата ни среща гръм гърмя.
Щастлива съм, че страстно ме залюби,
владетелю на седем висини!
Напук на мрака - злобен и проскубан,
най-висшата любов ни осенù!

31.05.1993, 10ч.
-----
Икар според старогръцките легенди е загинал, докато летял към слънцето.
Просто е бил залепил с восък крилата си и това го погубило. 
Същото се случва и в живота. Когато мъжът обича с фалшива любов
жените, срещнал по пътя на съдбата си, няма как да достигне до СЛЪНЦЕТО 
на истинското щастие, към което всеки от нас се стреми.
Но, когато мъжът-светлина литне със силата на небесните си крила към слънцето на своята единствена и неповторима любов, 
той се сдобива с вечен живот!
Няма нищо по-страшно от фалшивите крила на чувствата ти към човека,  който обичаш всеотдайно.
И още...Добре е да се знае, че ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ можем да изживеем само със сродната си душа - именно тя е слънцето, към което се стремим цял живот.
Всичко останало е заблуда...

697. ПРЕКРАСНО Е, ДА СИ НЕБЕ ОГРЯНО ! /30-ти май/

В единно цяло сляха се лъчите.
Безгрижният ти смях е част от мене.
Копнежите ми, с тайнственост обвити,
са вътре в твойто изгревно горене.
Звездата в нас отрича всичко пошло.
Звездата в нас е непорочно бяла.
Тя подарява свойте звездни нощи
на любовта, небесен път избрала.
Звездата в нас чрез творчества ни вае,
за да сме СИЛА  със вселенски вътък,
за да сме огън - мощен, страстен, траен,
противник на пороищата мътни.
При сблъсъци със хлъзгавата карма,
която дебне нашите пътеки,
със пламнал бумеранг ще я попарим
и змийското ù съскане ще секне!
Ще спре да се развъжда вече злото,
подхранвано от грехове и грешки.
Човешката съдба, съдба сирòтна,
ще спре да бъде роб на драми тежки.
Небесно обещаното ще стане!
С това отдавна е наясно мракът.
Прекрасно е, да си небе огряно,
спасяващо с любов света разплакан!

30.05.2007, 10ч.
------
"вътък" - основни нишки при изтъкаването
на плат, на килим... на любов! 

696. РИЦАРЯТ, КОГОТО ОЧАКВАМЕ...ПРЕИЗПЪЛНЕН С БОЖЕСТВЕН ЗАРЯД! /29-ти юли/

ИДВА РИЦАР, ДО ЧЕРНО ВГОРЧЕН!
С БЯЛА ДРЕХА, ОТ СЪЛЗИ УШИТА!
ТОЙ Е ОБЛАКЪТ В ОБЛАЧЕН ДЕН,
А ГНЕВЪТ МУ Е ГНЯВ НА ЗВЕЗДИТЕ!

ТОЙ Е ОНЗИ ОЧАКВАН ВУЛКАН,
ЗА КОГОТО ЛЕГЕНДИ ГОВОРЯТ.
ОТ СИЯНИЕ ЗЛАТНО ОГРЯН,
ВДЪХНОВЯВА ОГРЯНИТЕ ХОРА!.

ВЛИЗА В БИТКИТЕ С ПОРИВ КРИЛАТ!
КЛЮЧ Е ТОЙ ЗА СКРИЖАЛИТЕ ВЕЧНИ!
ПРЕИЗПЪЛНЕН С БОЖЕСТВЕН ЗАРЯД,
НА БЛАЖЕНИТЕ ДНИ Е ПРЕДТЕЧА!

С ТВЪРД ХАРАКТЕР И С ДУХ-КАНАРА,
ТОЙ ПРЕСЛЕДВА ВЕЛИКА ЗАДАЧА -
ДА ЗАКРИЛЯ ЗОРАТА ДОБРА
ОТ УБИЙЦИТЕ, С ПОМИСЛИ МРАЧНИ!

ТОЙ Е РИЦАР С КРИЛА НА ПЕГАС!
ТОЙ С ВЪЛШЕБСТВА ЛЕКУВА ДУШИТЕ!
ТОЙ ПРОБУЖДА ДУХОВНАТА СТРАСТ,
ОТ КОЯТО ТИ ИДВА ДА ЛИТНЕШ !

29.07.2010, 7ч.22мин.
-----

Честит рожден ден на моя учител по салса -
ВАНГЕЛ СТОЯНОВ!
Пожелавам му да остане верен на светлината в себе си!
-------
ЗОРАТА =61 = ЛЮБОВ
-------
През 1990г., когато живеех в Берлин,
написах едно стихотворение, което впоследствие
изчезна, заедно с целия ми багаж, който ми бяха откраднали.
 От него съм запомнила само следното четиристишие :

ИДВА РИЦАР, ДО ЧЕРНО ВГОРЧЕН,
С БЯЛА ДРЕХА, ОТ СЪЛЗИ УШИТА.
ТОЙ Е ОБЛАКЪТ В ОБЛАЧЕН ДЕН,
А ГНЕВЪТ МУ Е ГНЯВ НА ЗВЕЗДИТЕ.
-----------------------------------------------------------

Тази сутрин, 29.07.2010г., за моя огромна радост, Нирвана
ми продиктува продължението на въпросното
стихотворение, което публикувам тук.
-----
Илюстрацията към него е един изгрев, който съм снимала
на 25 август,2012г.

695. ПРЕПЪЛВАШ МЕ, НЕБЕ, СЪС БЛАГОДАТИ! /30-ти май/

Щом те почувствах, станах, трепетлика
и топъл лъч, танцуващ със капчука.
И амарùлис в моя свят поникна,
и всичко взе да се променя тука...
Светът ми от Нирвана  озарен е.
Той  чудотворната любов раздава.
Върховна благост се засели в мене
и ражда живата вода за здраве.
Препълваш ме, небе, със благодати,
извиращи от мъдростта на Буда.
Със ласките на добротата свята,
отключваш в мен предчувствия за чудо.
Щастлива съм, небе, че си наблизо -
в дъжда, в копнежа на нощта, в Нирвана...
В сърцето ти се озовах без виза
и, окрилена, в него ще остана!
За да обжарвам с поглед Антихриста,
ми даде мощ, която не пресеква.
Чрез теб превърнах в мантри свойте мисли,
стиха си слях с лазурите в човека!

30.05.1993, 10ч.30мин.
----
Амарùлис - цвете с цветове-камбани.
От латински се превежда "Звездата на Рицаря".

694. ЗА ДА НЕ ПРОСПИТЕ ЗАЗОРЯВАНЕТО... /29-ти май/

Нощта си тръгва. Совата отлита.
Във пет зарана въздухът тик-тàка.
Надпяват се неистово петлите.
На птича песен се дивù клонака.
Потръпвам от усещане за чудо!
Обичам светлината да посрещам.
Деня с целувка първа да събудя,
а той да мига сънено и смешно...
Обичам да се сливам със зората,
родена от богинята Аврора.
Жадувам свойта пролет да ви пратя
на всички вас - звезди, треви и хора!
Триумфът на деня, това сте вие -
повярвалите в изгрева, в петлите.
Очите ви росата ще умие,
та първите лъчи да не проспите.
29.05.1993, 5ч.45мин.
---
Аврора - богиня на зората.

693. ЛЮБОВТА НА АЙСЕДОРА И ЕСЕНИН /28-ми май/

Не ме проклинайте, злини, когато
чрез танците изпадам във забрава.
Не удряйте с приклади по душата,
която красота с любов създава.
Дошла съм от високо. И съм фея,
която със вълшебствата се слива.
Подобно цвете, в росен свят живея,
посипана с брилянтчета красиви.
Постигнах много... Трябва да призная,
че страстно съм се врекла на лъчите,
дошли от висините на Синая,
за да направят всички дни честити.

х х х

Злини кармични, днес сте кръгло нищо!
Изтръгна се от ваш'та власт човекът.
Той вече толкова свободно диша,
че стъпва гордо, сигурно и леко.
Доскоро мислех, че са свръхвгорчени
онези тайни вътрешни нагласи,
посяли в самотата на Есенин
любовен зов и стихове прекрасни.
Но днес приключих с грешните заблуди!
И, слава Богу, кармата се справи
с разрухата на ветровете луди,
венчани за миражи празноглави.
Зарекла съм се, с огън да надмогна
греха на свойте минали голготи.
Обичам танца с обич босонога.
Чрез неговата жар прогонвам злото!

28.05.2007, 9ч.31мин., понеделник.
-------
1. На днешната дата е родена третата
съпруга на руския поет Сергей Есенин,
гениалната американска танцьорка Айседòра
Дънкан /28.05.1877г./.
2. За нея се знае, че е поставила началото
на модерния танц. Танцувала винаги
боса, обвита с воали. Била по-голяма от
Есенин с 18 години - той е роден на 21.09.1895г.
Отношенията им преминали през страшни
катаклизми, заради разликата във възрастта им
и заради неговото непрекъснато пиянство.
Айседòра починала при много странни обстоятелства
на 14.09.1927г., - 2 години след самоубийството
/или убийството?/на поета, с когото вече са били
разведени.
Носи се слух, че Тайните служби имат връзка, както
със смъртта на Айседора, така и със загадъчния край
на Есенин. Как точно е приключил животът на
танцьорката? Била на гости на свой приятел в Ница
/Франция/. Той шофирал откритата си спортна кола,
а тя се возела. Дългият й шал се заплел в гумите на
колата, а шофьорът въобще не забелязал, кога вратът й
се е счупил. Странно, нали?
..........

692. ОГЪН И ПРОШКА /28-ми май/

--------Айседора Дънкан и съпругът ѝ Сергей Есенин---------

АЙСЕДОРА ДЪНКАН е танцьорка, основателка на МОДЕРНИЯ ТАНЦ. Танцувала е винаги боса и с голо тяло, покрито с много воали...


В памет на великата американска
танцьорка АЙСЕДОРА ДЪНКАН и на
любовта ù към руския поет СЕРГЕЙ ЕСЕНИН,
с когото е имала едногодишен брак!
Развеждат се заради неговия алкохолизъм.
Днес двамата са преродени в нови тела
и това стихотворение е написано под формата на
монолог на Айседора, адресиран до Есенин...
---------------------------------------

Над кармичната бездна изгрява
ореолът на нашата сватба.
Ти ми шепнеш, щастлив до забрава,
че животът най-сетне те радва.
Любовта ни зарежда с утеха
всеки мир, който траурно гледа.
Злите зависти, дето ни клеха,
днес се свиват, стресирано бледи.
Пак сме двама, но някак различни -
извисени, добри до премала.
Ти си огън, когото обичам!
Аз съм прошка, греха ти огряла!

28.05. 1993, 9ч.
----
Рожден ден на Айседора Дънкан /1877г./.
----
В гугъл има интересна информация за нея - твърди се, че е убита.

691. ВЕРНИ НА СЕБЕ СИ ! / 27-ми май/

---------ТУК СЪМ УЧЕНИЧКА В ТЕХНИКУМА----------------

На моите съученици от ТМЕТ,
гр.Плевен - с обич!
--------------------------------

Гордея се, че сте добри и силни,
че общият ви дух върви нагоре!
Прилича той на птица звездокрила,
която висшите пространства пори.
Гордея се, че ударно в живота
се справяте с коварства и заблуди.
Надвивате проблемите, защото
сте победили егосите луди.
Очаквам да докажете на всички,
че заедно растяхме неслучайно.
С една любов сърцата се обичат.
Еднакви сме сред звездната безкрайност.
Очите ви блестят като пред изпит,
щом дойде сблъсък с времето сурово.
И всяка ваша болка ми е близка.
Гордея се с победите ви нови.
Гордея се, че свише сте огряни,
издигнати над кал и над олово!
Напътствани от мъдрата Нирвана,
очакват ни успехи  ореолни!

27.05.2007, 8ч., неделя,
Белоградчик /в хотела/- след срещата ни в Плевен, с моя приятел сме на обиколка из страната.

690. ПЛАМНЍ, ЛЮБОВ, С КОПНЕЖА НА ОРФЕЯ!

ПЛАМНИ, ЛЮБОВ, С КОПНЕЖА НА ОРФЕЯ! /Мари Хигелс/

Работя звездно!... Нощ е. Тишина е.

Самотна ли? Не. Всичко е наред.

Любов, любов, защо светът не знае,

че ТИ  си всъщност звездният поет?

Щом грейне свише силата ти скрита,

ще го усетят идващите дни...

Пред ТВОЯ ХРАМ след всички тежки битки

студът глава покорно ще склони!

Чисти, любов, със пламъци Земята

от ревност, от омрази, от разврат,

от суета, от зависти рогати,

от враговете на ДУХА КРИЛАТ!

Превръщай се във гръм, дошъл отгоре,

за ужас на бездушните очи.

Щом огън грабне днешните гомори,

ТЪРЖЕСТВЕН ХИМН В ПРОСТОРА ЩЕ ЕЧИ!

Пламнù, любов, с копнежа на ОРФЕЯ

и твоя ЕВРИДИКА ще съм аз!

Вселенски херувими тъй ще пеят,

че всички ще изпаднат във екстаз!

27.05.1993, 11ч.

Содом и Гомор - градове от библейско време, прочути с разврата си.
Те изгарят до основи, наказани от небесния гняв.

689. ПРЕД ГРОБА НА МЪЛЧАНИЕТО... /26-ти май/

В памет на Маргарита от с.Попица!
-------------------------------------
Напуснала живота на 44 години, покосена от белодробна емболия,
тя става жертва на тежката си карма, лишила я от закрилата на любовта!
Когато е на 15 години, чрез интриги е била разделена с момчето,
с което са се обичали. Това е нейният съученик Б.В.,
с когото сме близки приятели днес.
Двамата били сродни души. Зли сили им завидяли,
изпратили ги в различни краища на живота и в същото време
се грижели, жарките писма на малката Жулиета да не
попаднат в ръцете на нейния Ромео. А това е класически
начин, да се настроят двама влюбени един срещу друг. Не
предполагайки, че са жертва на интрига, те започват
мислено да се обвиняват взаимно и да трупат в сърцата си
болка. Разочарованото и обезверено момиче създало около себе
си екран от тъжни мисли и така спирало копнежния поток,
прииждащ към нея от момчето. И, разбира се, с времето техните силни
кармични чувства започват да замират.
На това място ще цитирам ЕДНА КОСМИЧЕСКА ЗАКОНОМЕРНОСТ,
която гласи :

ЛЮБОВТА, СВЪРЗВАЩА ДВЕ СРОДНИ ДУШИ, ЦЯЛ
ЖИВОТ ИМ ПОМАГА ДА ПРЕОДОЛЯВАТ СТУДОНОСНИТЕ НАБЕЗИ НА СМЪРТТА
И ПРЕПЯТСТВИЯТА ПОМЕЖДУ ИМ, ДОРИ ДА ЖИВЕЯТ ВРЕМЕННО РАЗДЕЛЕНИ.
НО, ЗА ДА ОЦЕЛЕЕ ЛЮБОВТА ПО ВРЕМЕ НА ТЯХНОТО ОТДАЛЕЧАВАНЕ, ДВАМАТА НЕ БИВА МИСЛЕНО ДА СИ ИЗПРАЩАТ ТЕЖКИ УПРЕЦИ, ОМРАЗА И НЕДОВЕРИЕ.

Нека да си припомним предсмъртните думи
на великата Едит Пиаф: " ЛЮБОВТА ТЪРЖЕСТВУВА НАД ВСИЧКО!".
Това е така, ако любовта не е кармична, а е между две сродни
души, които непременно си вярват и си имат взаимно доверие. Този мощен
позитивизъм пази всяка любов от злото и  я усилва.
За да се преодоляват интригите и всякакъв род други трудности,
влюбените трябва да са достигнали до високо духовно ниво на
развитие, нещо, което практически е невъзможно при 15-годишните.
Поради интригите, Маргарита е била жестоко разочарована
от своя любим. Не е можела да си обясни, защо той не отговарял
на писмата ù. Нейната интуиция просто не е била силна.
Не можела да предположи, че някой друг взема писмата и ги скрива
от горкото момче, което по принуда е заминало да учи в
далечен град /Ямбол/ и напразно очаквало от къщи да му
препратят посланията на момичето, в които бил записан нейния адрес.
Минават години. Двамата създават семейства. Но огромната
празнина в живота им остава да зее страшно, разяждайки
здравето им. По тази причина Маргарита става ранна жертва
на смъртта. защото между двамата не протичат позитивни потоци.
Студоносните чувства и мисли на отчаяната Маргарита, плод
на разочарованието ù, трупано през годините, са бумеранг,
който разбива имунната ù защита.
И така, едва 44 -годишна, нашата Жулиета умира внезапно
на 4.05.1987г. Нейният Ромео, насърчен от интуицията си, а и от мен,
се озова в село Попица днес - на 26.05.2007г., точно в деня на Черешовата
задушница /дали е случайно?/.
Двамата с Б.В., след като разпитахме в селото за Маргарита,
разбрахме за смъртта ù и отидохме до нейния гроб /близка приятелка на Маргарита ни заведе/. Бяхме неприятно изненадани, дори шокирани от следния факт. Въпреки,
че само преди броени дни /на 4-ти май/ са се навършили
20 години от кончината ù, ограденото лобно място пред паметника,
от който ни гледаше малкото портретче на покойната, бе обрасло
с трева и с тръни, колкото човешки бой.
Изчистихме ги. Запалихме свещ. Оставихме цвете. Поляхме
с вода за "Бог да прости"... И, тъй като е била пушачка приживе,
се погрижихме дори да има димяща цигара върху гроба .
Дано духът на някогашната 15-годишна страдалка най-сетне
да е получил дългоочаквания покой и утеха!
Мир на праха ù!
----------------------------------------------------
ПРЕД ГРОБА НА МЪЛЧАНИЕТО

Разтърсени сме, тъжни и разбити!
Пред нас мълчи на любовта портрета.
Нестихващ стон извира от очите,
разказващи за кармата проклета...
Била е на петнадесет години
звездицата, самотно изгоряла.
Копнежът ù до днес не е изстинал,
напук на студоносната раздяла!
Една тъга насред нощта студена,
очаквала възмездната развръзка.
Кошмарите я карали да стене.
Агонизирали мечтите дръзки.
Със тежки стъпки приближавал краят.
Тя зъзнела, безпомощна и няма.
Не спирали чакалите да лаят,
усетили смъртта във тази драма...
.........................................................
Доволни ли сте, твари оскотели,
задето покосихте със интриги
една любов, към слънцето поела,
принудена до трънен гроб да стигне?...
Съдба злокобна, грозна и проклета,
как не засити черната си яма?!
Съзреш ли, лъч в душата да просветне,
със студ покриваш любовта голяма.
................................................................
Една далечна малка Маргарита
е тъжна прошка, бродеща из мрака...
Над сълзите ù днес, в земята скрити,
сълза отронва ТОЙ, с години чакан!...

26.05.2007, 22ч.18мин., събота.
Черешова задушница.
--------
На 4 май, 2007г. са се навършили 20 години от смъртта
на Маргарита, момичето, което е било първата любов
на моя любим Б.В..

688. РИЦАРЯТ - СПАСИТЕЛ... /26-ти май/

Сънувах вечния Икар нощеска.
Разбрах, че беше знак. Но за какво ли?
Кажи, живот - защо си с поглед трескав?
Кой ти изпраща тежки главоболи?
Настъпват изцерителни обрати
и болките ще бъдат покосени.
Вестта до всички с радост ще разпратя
със скоростта на земното въртене.
Броени дни остават, скръбни хора!...
За радост на мечтите ни, ламята
ще бъде съдена като Гомора
и в пъкъла безкраят ще я прати!
Земята ще е празнично огряна.
Милувката на светлина грижовна
балсам ще е за всички наши рани
и смърт - за смъртоносните отрови!
В живота рицар бял с любов ще блесне
и ще раздава чудеса отвъдни.
Не знам дали на всички е известно,
но точно той спасител ще ни бъде!...

26.05.1993, 10ч.10мин.
----
Икар е символичен образ на отключената божествена
светлина в телата ни.

687. СРЕЩА С ВИСИНИТЕ... / 25-ти май/

Небе, защо се мръщиш? Усмихни се!
Какви са тия облаци сумрàчни?
Не искам днес да си със образ кисел.
Защо с такава тиха горест плачеш?
Разпръснатото ято се събира -
в едно крило крилата са споени.
Душата става вдъхновена лира.
Възраждат се благословени гени.
Готова съм за среща с висините,
където скитат волни птичи песни,
където над Олимп Пегàс е литнал,
към слънцето мечтите ни понесъл...
Назад ако през рамо се обърна,
все виждам спомен, свързан със летене.
Дори дъждът, изпъстрен със чадъри,
не пречи, да сме свише озарени.
Защото в нас е любовта спонтанна,
която ражда юлската омара.
Лекувайки с лъчи душевни рани,
се справяме със удари коварни.
Небе, очакваме милувката ти свята.
Зарадвай ни с божествени сюрпризи!
Спусни ни свойте златни благодати,
та любовта ни да е златориза!

25.05.2007, 7ч.11мин., петък.
-----
В днешния леко дъждовен ден е организирана
среща на съучениците ми от ТМЕТ "Цанко Станчев"-
випуск 1972г., в гр.Плевен.
Очаквам я с неописуемо вълнение!

686. ОМАГЬОСАНА ОТ ПЕСНИТЕ ТИ... /за Елвис-8.01.2016/

 Послучай рождения ден на Елвис Аарон Пресли=174
174=АНГЕЛ НА СПАСЕНИЕТО!
-----
Топят се нощите с предсмъртен писък.
Мой влюбен изгрев, искам да ти кажа,
че вечността ти дава път осмислен -
водач да бъдеш, съдбоносно важен!
С лъчи разнасяш мъдрости големи
и свише дирижираш с тях играта.
За ужас на разюзданото време,
ти виждаш в любовта НИ сила свята.
Нали разбра? - Лъчите ти обичам!
По росните треви, когато мина,
ме омагьосват песните ти птичи
и твойте галещи лазури сини...
Страстта ми те нарече Елвис Пресли.
Тя днеска в мен е песен извисена.
И пак се сливам с твоя поглед блеснал
в мига, когато знам, че вярваш в мене!

8.01.2016, 7ч.
----
ЕЛВИС ААРОН ПРЕСЛИ=174=АНГЕЛ НА СПАСЕНИЕТО
Елвис пое в себе си бесовете на Антихриста, предизвиквайки го с  великолепните си песни, които демонстрираше чрез многогодишните си масови концерти, докато следваше своята спасителна мисия. Именно по тази причина неговата цифра 174 =Антихристът - така беше възможно да победи планетарното зло в много голяма степен, което нахлуваше в него, привлечено от мощната му светлина. И накрая злото го унищожи.
ПОКЛОН!

685. МЕЖДУ ОГЪНЯ И НАДЕЖДИТЕ /24-ти май/

Зареян поглед броди по тавана.
Какви са тия непонятни кадри?...
Внезапен смерч животите подхвана.
Избухна взрив, по-силен и от ядрен!
Започна се реакция верижна.
До бяло клетките са нажежени.
Реки от вдъхновения прииждат.
Туптят във транс пробудените гени.
Обичам да пламтя от звездни страсти,
които до премала ме довеждат.
Плътта, на зов магически подвластна,
се мята между огън и надежди.
Божественото слово в нас, любими,
ни прави волни, прàведни и смели...
Доказахме на мрака, че ни има,
по стъпките на ВЕЧНОСТТА поели!

24.05.2007, 8ч.31мин., петък.

684. НА СВЯТОТО СЛОВО ПОЛУЧИХМЕ КЛЮЧА... /24-ти май/

Злините във пъкъла с гръм ще заключим!
Доброто ще се възроди!
Присъда надвисва над злобите кучи,
донесли вселенски беди!...
Възкръсват мечтите с листа-изумруди...Влуден е врагът ни рогат.
Сред гробни кошмари духът се пробуди.
Задава се рязък обрат!...
Покани ме изгревът в свойта квартира.
Ще помня вълшебния чай!
Развръзка започва...Душата не спира
да шепне : "Вселено, сполай!".
Тресат се прокоби, облечени в черно.
Предсмъртно се гърчат лъжи.
Доброто лекува световни каверни,
а егосът злобно кръжи...
Прибирам се в къщи. Със жар ще работя
за тебе, любов и за нас!
Усещам как рухват тъгите голготни...
Топù се кармичният бяс...

На святото слово получихме ключа,
вървейки по светли следи.
Щастлива съм, Господи!...Всичко приключва!...Нов свят мъдростта ще роди!

24.05.1993, 13ч.35мин.
-----
24  МАЙ - НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ
ЗА ПРОСЛАВА НА НАШЕТО СЛОВО, ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА,
ЗА ПРОСЛАВА НА БЛАГОСЛОВЕНИТЕ  БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИ...
БЛАГОДАРЕНИЕ НА СВЕЩЕНОТО ИМ  ДЕЛО, СВЕТЪТ
ЩЕ СЕ ПРЕРОДИ В ЕДИН НОВ СВЯТ, ОЗАРЕН
ОТ БОЖЕСТВЕНА СВЕТЛИНА!

683. УСТРЕМЕНА КЪМ ЗВЕЗДИТЕ! /23-ти май/

На моите съученици от ТМЕТ /техникум
по механоелектротехника/ "Цанко Станчев"
в Плевен - с обич!
На 25-ти май, точно след ден - ще имаме
среща /1972 -2007г./!
------------------------------------

Вълнувам се като дете, което
е чуло, че ще тръгне към звездите.
То се взривява - вика, скача, свети..
И иска на секундата да литне!
ОБИЧАМ ВИ, ЗВЕЗДИ! За мен сте всичко! -
И младостта, със поривите страстни.
И вечно търсещата волна личност.
И пламъкът, роден, за да не гасне!...
Душата ни загадъчна остана,
препълнена  с лъчи и с благослови.
Тя ни предпазва от житейски рани
и ни подготвя за рубежи нови.
Обичам ви за онзи мощен блясък,
със който се надсмивате над мрака.
Помогнахте ми рязко да израсна.
Научихте ме да не се оплаквам.
Закътъла съм спомените в мене
и телепатично с обич ви говоря.
Чрез вас успях със устремно летене
да се спася от мрака на затвора.
Затуй, че съществувате - ХВАЛА ВИ!
Бъдете наши ангели в небето!
УЧЕТЕ НИ НА ИСТИНИТЕ СЛАВНИ!
УЧЕТЕ НИ НА МЪДРОСТ, ЗА ДА СВЕТИМ! 

25.05.2007, 6,37ч., сряда.ХВАЛА ВИ= БЛАГОДАРЯ ВИ

--------------

682. МАГИЯТА НА ЛОРЕЛАЙ /23-ти май/

Великият немски поет Хайнрих Хайне написва поемата
"Лòрелай", в която духът на една мъртва девойка се
появява редовно на висока скала, с образа на чудно
красива русокоса нимфа. Тя пее тъжна песен - зов
към нейния любим, който след смъртта й е останал
в друго измерение.
Лодкарите, плаващи наблизо, се омайвали от
хипнотичната мелодия и, забравяйки да управляват
лодките си, се разбивали в скалистия бряг.
Поемата на Хайне може да прочетете в интернет.
------------------------------------------

Кой ме вика? Кой ме мами
с тъжна песен във зори?
Кой с магия завладя ме?
Кой с копнеж ме покори?
Кой ме тласна вдън морето?
Кой ми праща стръмен бряг?
Карма хитра и проклета,
с глас красив, измамно благ?
Или Лòрелай, която
на скалата заблестя?
С красота, измамно златна,
тя излъчва пустота
насред страстно юлско лято.
Властваща над сили зли,
ледени прокоби мята,
удря лодките в скали.
Но се справи любовта ни
с призрачната Лòрелай.
Край на песните измамни!
На загробването - край!

23.05.1993, 10ч.30мин.

681. КРАЯТ НА ЖЪЛТАТА ЗМИЯ /22-ри май/

НАЙ-ОТРОВНАТА ЖЪЛТА ЗМИЯ НА ПЛАНЕТАТА СЕ НАРИЧА ТАЙПАН.

Жълтата змия, която е отнела живота на Малкия принц
/Екзюпери/, притежава една от най-силните,
светкавично действащи отрови на Земята.
В това стихотворение тя е използвана като символ на смъртта.
------------------------------------------
------------------------------------------
НА ЕДНА УЖАСНА ЖЕНА СЪС ЗМИЙСКА ПРИРОДА
И ХЛЪЗГАВО ДВУЛИЧИЕ...

Ненавиждаща всичко сакрално,
леден студ и суетност е тя.
За секунда дори не е спряла,
със отрова да дебне света.
Не змия, а зловеща прокоба,
в рая властвала с ангелски глас.
Иска с грях любовта да загроби.
Иска роб на смъртта да съм аз.
Хипнотично ни вързва с окови.
Мисълта ù прилича на нож.
Тя е страшна Горгона, готова
да загроби духа на Гаврош.
Може бясно свистене да бъде,
да е скок на свиреп ягуар,
да е глас на омраза отвъдна
и магия на вещер прастар...
Тя е жълта и съскаща напаст!
Само Малкият принц я разбра.
Затова, че, съскайки, го ухапа,
я застигна кармичен обрат.
От сърцето ми радост извира!
Моят принц пак е с мен, пак е жив!
Той е пратеник скъп на всемира!
Той е химн със небесен мотив!

22.05.2007, 6ч.57мин., вторник.
-----
"сакралeн"= обреден, кръстен

680. ПРИСЪДА, ИЗПРАТЕНА ОТ ЗВЕЗДИТЕ /22-ри май/

Живот, зареден със смърт,
на егоизма обречен!
На вечността си враг върл,
на добротата пречиш.
Живот, погубил Икар.
Фалшив траур облякъл.
С цинизма на вещер стар
лансираш простака.
Искам да те пометà!
Искам да те затрия!
Ти си вампир за света!
Ти си черна магия!
Твоя присъда съм аз,
изпратена от звездите!
Помнù, че кобният час
в ад ще те запокùти!

22.05.1993, 13ч.
------
В стихотворението става дума
за ЖИВОТА НА ЕГОИСТИТЕ, на алчните,
на садистите и на всички подобни,
които не притежават никакви добродетели, т.е.-
никаква духовност, никакви творчески пориви,
никакви възвишени желания, а гледат само да ядат
и да се грижат за физическото си оцеляване
и за удоволствията на своята плът.

679. БЯХ КРОТКА ПЕПЕЛЯШКА /22-ри май/

Понякога съдбата е зла вещица, носеща мрак.
Целта на живота ни е, да я превърнем в приказна фея.
---------

Върви си, вещице! Със своя мрак върви си!
От днес нататък ще си èктоплазма!
Не ме фиксирай с този поглед кисел.
Нахàлос стреляш! Силиш се напразно!
До тази нощ бях кротка Пепеляшка,
измъчвана от мащеха проклета!
Но всичко извъртя се! С камък в прашка
прогоних злото! И от радост светя.
Ще се разбягат всички лешояди.
С торнадо до един ще ги отвея!
Ще ми помага сила безпощадна,
извираща от мъките на Гея...
Загърбвайки и болки, и обиди,
по бùлото на чуден свят ще тръгна.
Кошмарът стар, осъден от Темида,
ще бъде чак от корена изтръгнат!
Съдбата на човека ще е фея,
а пък Земята - истински честита.
Душите, пълни със любов, ще греят,
повярвали в доброто и в звездите!

22.05.1993, 10ч.30мин.
-----
1. ЕКТОПЛАЗМА - гъста слузеста материя,
материален израз на мъртвите души
- информация от филм на Дискавъри /"Ловци
на духове"/.
2. Цар Давид, царят на евреите, когато бил момче убива с
камък в прашката си един войник с гигантски ръст -
Голиат, който предвождал вражеската армия срещу родината
му. Нашествениците приели смъртта на великана
като божествена поличба и панически побягнали назад. Така
евреите победили врага, без да дадат нито една жертва. А
малкото овчарче Давид след години им станал цар, чийто син
е мъдрецът Соломон /майката на Давид е царица Вирсавия/.
3. Гея - богиня на Земята /според древногръцките легенди/.
4. Темида /другото име на Гея/ - богиня на възмездието
и съдебните присъди /отново според древногръцките
легенди и митове/.