Кога ще се пробуди напълно светлината ти?
Как искам да се развихри твоята висша същност!
----
Неземно ще цъфтя и ще обичам...
Сърца отключвам с моето "сезам"...
С характер слязъл от вълшебни притчи,
ще мога рая земен да ти дам.
Така мечтах да си с небесна сила!...
И ето те...Но ти ли си това?!
Различен беше в дните волнокрили,
когато с огнен вик ме позова.
Сега си сякаш във кристал зазидан,
очите скрил зад нечий тежък мрак.
Лъчисто грейнала като те видя,
се чудя как да те пробудя...Как?
Очаквах да си рицар, който иска
да запокити в бездна злия дух,
разплакал ме със подлост и със присмех...
Но ти на сляп се правиш и на глух!
А беше звезден мъж...Сега какво си?
Откривам само няма пустота.
С лъжи те ваят - мек си като восък...
Кажи ми как през сълзи да цъфтя?
10.10.2016, събота, 23ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар