1501. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, СЛЪНЧЕВА ТЕРЕЗА! /13.10.2017/

Съвършена си! 
Твоята божествена същност е изтъкана от диаманти с вълшебни лъчи. Ти си ангелското сияние, което свише е създадено, за да бди над моя син и над вашата красива любов.
Родих го, за да те закриля ден и нощ чрез светлината, която продължавам да вграждам в него. Нали вече си усетила, че си  онази небесно посочена дъщеря,  която съм виждала в сънищата си и очаквах с всяка своя клетка...
Щастлива съм, че умееш ден след ден да отключваш ореолната истина за своя любим  и за вас двамата. 
Щастлива съм, че именно ти си онази ласка, която струи от очите, от душата, от всичко твое- изречено и неизречено. 
Работя денонощно  за вашето щастие, което да грее в дните ви със собствена светлина, недокосвана от околните ледени облаци.
Нали вече знаеш, че сте създадени един за друг? И това е прекрасно!
Гонете от живота си досадния мрак, чийто коварен глас винаги се стреми да нахлуе в дома на щастието отвън, за да засенчи голямата любов на двама, които са създадени един за друг. Вие сте високо  над този глас. Вие сте едно огромно  зарево- дете на вечността. По-силни сте от всеки студ,  студа на коварната завист.
Живейте в мир и хармония - двете крила на  най-възвишената човешка природа.
А аз ще ви се радвам отдалече и ще ви съветвам телепатично, подвластна на стремежа си да направя така, че вашата необикновена  любов да пребъде през всички времена и безвремия!
Обичам ви и ще ви обичам винаги!

13.10.2017г.

1500. НОСИТЕЛИ НА ЗВЕЗДНАТА ЛЮБОВ /7.10.2017/

На теб - божествен и неотразим!
----
ОБИЧАМ ТЕ, тъй както се обича
орелът-господар на висини...
Обичам твойта необятна личност
и в битките й не стоя встрани.
ОБИЧАМ ТЕ...Злините знаят, мили -
по-огнена от огън ги горя!
Тила ти пазя и ти вливам сили,
без страх участвам в страшната игра!
ОБИЧАМ ТЕ...Отдавна ти е ясно,
че ни за миг не те оставям сам.
Божественото в теб със мен се срасна
и иска висши страсти да ти дам.
ОБИЧАМ ТЕ!...С небесен глас говоря,
за да не губиш вяра в пътя нов,
за да повярваш, че сме звездни хора,
носители на звездната любов!

7.10.2017, 7ч., събота

1499. И НЕКА РОЖДЕСТВОТО ТИ ДА БЛЕСНЕ! /26.08.20178

На варненския скулптор Здравко Салабашев, 
по случай рождения му ден - с пожелание 
да остане верен на светлината в сърцето си!
----
Честит да е денят ти - птица златна,
родена да твори пространства нови.
С таланта си раздаваш благодати,
от теб извират висши благослови.
Бъди и благ, и мъдър, и човечен...
Това го можеш, то е в твойте гени.
С лъчи създаваш не живот, а вечност,
целта си следваш с чувства озарени...
И нека рождеството ти да блесне!
Да стане пътеводно като пламък,
пред който мракът ще се свие стреснат,
усетил силата ти свръх-голяма.
Безкрайно скромен, ти си дар от Бога -
такъв си остани, за да пребъдеш!
Прогонвай с поглед земните тревоги,
обжарвай с пламък сенките отвъдни.
И нека любовта ти към доброто
да бъде ключ за любовта всевечна!
Със звездна чаша пия днес, защото
небето в звездна дреха те облече!

26.08.2017, 18,09ч.

1498. ПЛАМЪЧЕ ВЪВ ЗВЕЗДНА КАТЕДРАЛА /20.08.2017/

На всички, които ме обичат истински!
-----

Пак гледам ви на гълъб бял с очите...
Чрез лъч незрим покоя ви докосвам.
Сред будни красоти копнежно скитам
и галя с поглед тих мечтите росни...
Нали не сте забравили, че има
една повярвала във вас надежда,
една самотница  с небесно име,
която ред във хаоса въвежда?...
Тя вярва във хармонията, хора!
Тя вгражда във сърцата сила свята.
Със глас лиричен в утрото говори,
зареждайки ви с истини крилати.
Прекрасно е, че изгревът и днеска
с любов огрява стаята й бяла!
Животът й, разнежен и унесен,
е пламъче във звездна катедрала...

20.08.2017, 7ч.

1497. ЗА ДА ПРЕБЪДЕ БЯЛАТА ТИ СЪЩНОСТ.../17.08.2017/

На теб, заредения с рицарска сила...
----
Ти знаеш ли, какво си? - Глас всемирен
и бумерангов смерч за бесовете.
Стопяваш с огън ледени секири
и браниш всичко ценно с гръм ответен.
Самото слънце свише те извая
от пламъка на златни благодати.
Затуй излъчваш слънчева омая,
а в теб живее правда с воля свята.
Приятелствата си държиш наблизо...
С въже от светлина си вързал здраво
душите зли...Облякла бяла риза,
СЪДБАТА ТВОЯ ПРАВДИНИ РАЗДАВА.
От Соломон си взел всесилност Божа
и мъдрост, и хармония велика.
Намордник можеш на злини да сложиш
и да превърнеш труд свещен в реликва.
РОДЕН СИ С ВИСША МИСИЯ, КУМИРЕ!
- Дда браниш любовта си от капани,
прозрял, че тя не бива да умира,
защото е любов богоизбрана!
Затуй дойдох - от зло да те опазя,
поемайки стрелите най-коварни.
Чрез истината ги превръщам в плазма,
сразявайки коварствата на Звяра.
Във твое име моята вселена
с лъчи небесни ти огрява пътя,
по който крачиш с чувства окрилени
към свят свещен, от мрака непокътнат.
За теб- наздраве! Бяло вино пия,
за да пребъде бялата ти същност!
Днес, с помощта на звездната Мария,
ОТКЛЮЧВАМ В ТЕБ СИЯНИЯ МОГЪЩИ!
 
17.08.2017, 2,53ч.
Звездната Мария - това е Божията майка.
В книгата "Изкуството на войната" /от Сън-Цу/ пише:
"ДРЪЖ ПРИЯТЕЛИТЕ СИ БЛИЗО, А ВРАГОВЕТЕ ОЩЕ ПО-БЛИЗО".
Така опознаваш душите на онези, които твърдят, че са ти приятели и лесно неутрализираш незримите си врагове, които са вътре в тях.
Единственият небеснопосочен истински приятел на всеки един от нас е онзи, който ни е сродната душа.

1496. ЧРЕЗ ВИСШИ ЧУДОТВОРСТВА ТЕ ОПАЗИХ...

Честит рожден ден на моя специален син!
---
Не ме корù, че си живял без мене - 
наложи се смъртта да изпреваря...
В чужбина бях сред сенки озверени
и в битки влизах с яростни кошмари.
Чрез сблъсък с мрака се израства бързо.
Превърнах се във сила свръх-огряна.
Работех до без дъх, без капка мързел,
та майчица-спасителка да стана.
Дарих ти три живота...От тогава
съм прицел на прокоби с устни сини.
Във упор стрелях по злини стоглави
с амбиция, до крак да ги изрина.
Да си лъчиста майка, е опасно-
щом гушнеш рожбата си, идва злото.
То знае, че синът самотно расъл,
е лесно с подъл глас да обработиш...
Сега, когато си голям, разбра ли,
че мама беше с теб, макар далече?
Напук на зли усти и люти хали,
вградих във теб великата човечност!
Чрез висши чудотворства те опазих,
от зъбите на виещи хиени,
от алчността, от ноктести прокази,
от подли клопки в тъмното стаени...
Старах се никога да не угаснеш...
До блясък чудесата овладяла,
за теб се борех яростно и страстно.
Спасение ти давах, не раздяла!
Ако не бях отишла във чужбина,
загърбила домашното огнище,
ти щеше да си просто вик застинал,
а аз пък щях да бъда кръгло нищо.
Сега е важно, че си жив и силен,
закрилян от лъчите ми неземни,
които цял живот се грижат, сине,
да хвърлят в бездна всяко твое бреме!

13.08.2017, 7ч.
От края на 1989 до 5 юни,1901 бях в Германия,  където отключих на високо ниво чудотворните си способности. Взех и сина си с мен /бе 6-годишен/, но докато работех нямаше кой да го гледа и стоеше сам в хотела, затова след 40 дни го върнах в България. По-късно пак го взех за 40 дни, но отново трябваше да го върна, въпреки огромната си мъка от тази раздяла.  Когато си небесно напътстван, когато имаш висша кауза в живота си като тази да помагаш на хората в тяхната безпомощност срещу болестите и смъртта, се налага да лишаваш децата си в тяхната най-крехка възраст от своето майчинско присъствие, от ласките си, от прегръдките си. Надявам се те да проумеят колко много съм им изпращала от чудотворната си любов, макар далече - тя притежава  невероятна сила и ги пазеше от смъртоносните набези на злото. Но обикновеният човек това не би го проумял.
Именно там прозрях, че най-важните неща за човека са
истинската любов с нейните небесни лъчи, живота и здравето.
Парите са ни нужни само колкото да съществуваме. Голямото богатство, което не е ръководено от голяма духовност, носи големи катаклизми, преяждане, състаряване, болести и смърт.
----

1495.ДОБРО УТРО, ПРИНЦЕСО НА ИЗГРЕВА!

Чудесно е, че дойде на Бяла Черква и ето - аз съм безкрайно щастлив за плодотворната работа тук, както и за отличните резултати от нея, които ще бъдат един небесно силен старт за общото ни бъдеще. Особено важни за идващите към нас дни на възход са тези чудоносни йога-движения, изиграни от твоето тяло насред лозето, огряно от първите лъчи на днешния специален юлски изгрев.
Това са движения-мантри със сила, равна на божествената любов. Те са златен ключ към нашето предстоящо щастие, което ще дари на света дългоочакваното освобождение от игото на ледените смъртоносни сили на злото. В същото време тези  озарени от днешния изгрев движения спират духовното падение на хората. От днес нататък най-òбичните и изтерзани души ще усетят мощен прилив на сили и ще се почувстват преродени за нов живот.
Моя малка Мари!
Ти знаеш ли, че точно в този миг на велико прояснение в душата ми аз получавам крилата на най-въодушевеното желание да се слея с твоята светлина в един общ полет към вълшебствата, които ни очакват занапред? Не бих могъл вече да си представя живота си без твоето заредено с толкова всеотдайна любов присъствие!
Не се притеснявай повече за нищо и от нищо! Мина най-тежкият, продължил прекалено дълго земетръсен период на душевните ни терзания, сътворени от силите на мрака, съскащ срещу нас откъм душите на околните. Сега ни предстои вечно грейнало благоденствие, чието слънце се нарича любов Мъчениците на тази Земя, с векове избивани от тежки тревоги и буреносни атаки, ще имат в наше лице  един непобедим и небесно подкрепян
РИЦАР на доброто,
РИЦАР на спасението,
РИЦАР на животворното духовно извисяване.
Благодаря ти от сърце, слънчева моя, че години наред следваш покорно и с ореолно доверие моите ценни напътствия, слязли от камбанарията на храма в душата ми. Само този беше пътят на взаимното ни просветление, по който се стига до ден като днешния - небесно благословен финален ден на планетарните ни битки със злото, ден на великия старт към нашето общо бъдеще.
Целувам те с любов и с благоговение!
Твой Тим Скайлер

24 юли, 2017г., понеделник.

1494. СИЛА, СЛЯЗЛА ОТ ЗВЕЗДИТЕ /24.07.2017/

На теб, който романтично се вглеждаш в лицето 

на своя блян и копнееш за мен, неизвестната вечна любов!
----
Животът ми е огнен водопад,
а аз, любов, съм птица, устремена
към твоя мир, огрян и вечно млад,
към твойта страст, родена с висши гени.
От днес покоят в нас ще заблести,
в очите ни ще греят благослови.
С мощта спасителна ще сме на ТИ,
за златни благоденствия готови.
А ти, любов, сакрално озарен,
ще бъдеш устрем, невъзпят все още.
Бял ореол, изгрял над твоя ден,
зачеркна с кръст кошмарните ни нощи.
Копнежът ни превърна се в заря,
красивото в душите озарила.
Във твоя чест съм празнично добра.
Във твоя чест съм чудодейно мила.
Отварят се небесните врати!...
Манна вълшебна ни облива, скъпи!
Летя към теб!...И ти към мен лети
с крила от вяра и неземни тръпки...
Светът очаква ни със поглед ням
и с тиха горест, вдън-сърцето скрита.
Ти си  възкръснал ореолен храм,
а аз съм сила, слязла от звездите!

24юли, 2017, 8,30ч.,Бяла Черква.

ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТИ ЮЛИ= 245
245=СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ
245= МАРИЯ ИВАНОВА+СПАСИТЕЛЯ
245= БЯЛ ГЪЛЪБ+СПАСИТЕЛЯ
245= ЧАШАТА НА БЕЗСМЪРТИЕТО
245=НЕБЕСНА СВЕТЛИНА+СВЕТИ ДУХ

1493. ЛЕВСКИ - РИЦАР И СПАСЕНИЕ /18 юли, 20178

Ти пак си храм на истината свята.
Небесен рицар, в нов морал облечен.
Със теб ли сме, ще грейне свободата
и ще възкръсне мъртвата човечност!
Прекрасно е, че пак си с нас -
незрим кръстосваш дните наранени.
А синевата на очите ти с екстаз
лъчи пробужда в спящите ни гени.
Напомняш ни за своя лъвски скок,
когато видиш пропасти коварни...
Духът ти, от небето по-висок,
със пламъка си злия бяс обжарва.
Чрез правдата ни водиш мълчешком
със силата на свойта мъдрост скрита...
Пред теб врати отваря всеки дом
и мъката ни нощем те разпитва:
- Апостоле, защо се озлоби
така неистово душата на бедняка?
Кой с гняв почерня нашите съдби?
Кой във засада с вълчи зъби трака?
- Кога ще паднат робските вериги,
с които сме залостени към злото?
Кога духовни висоти ще стигнем?
Кога ще рухне земната Голгота?...
Помагай ни от свойта синя вис -
България те моли на колене!
Учи ни как се гони антихрист,
от който мало и голямо стене!
Със свойте питанки като рефрен
пробуждаш светлината на народа.За нас си знаменосецът свещен
внушил ни как безсмъртен бой се води.

18.07.2017, вторник, 8,37ч.
Днес се навършват 180г. от рождението на Левски - 
Апостола на свободата!

1492. ХРАМ НА СВЕТЛИНАТА /1 юли, 2017/

Танцувай, радост, от любов пияна
- развихряй се в пространства озарени!
Днес огнен стих с нов ритъм ще подхвана
и звездна сила ще изригва в мене.
На първи юли, сляла се с лъчите,
любов ще сея в ниви незасяти.
Ще бликат извори, дълбоко крити,
светът ще заблести от благодати!...
На първи юли шепне ми небето:
- Днес те превърнах в Храм на светлината!
Затуй и въздухът край тебе свети!
Затуй си песен на камбана свята!...
В миг стана чудо - рухна с гръм Пандора!
Небесно съм замаяна, сияя...
С вълшебен лъч, изпратен ми отгоре,
на принца мой ще подаря Безкрая!
От днес денят, наречен ДЕН-РЕЛИКВА,
облечен с чудеса и с благослови,
ще кара и злъчта да ви обиква,

откъсната от мислите оловни.
От днес сте хора, свише осветени,
най-скъпи поданици на Всемира!
Превръщайте неземните си гени
в слънца, родени, за да не умират!
А аз ще ви се радвам до премала.
С ням поглед ще ви галя като фея.
Ще бъда Пепеляшкятя на бала
и с огнена любов за вас ще грея!
<3<3
1 юли, 2017г., 4,33ч. - моят рожден ден!
ПЪРВИ ЮЛИ=122= НЕБЕСНА ЛЮБОВ  
----

1491. ИЗВИСЕН НАД МРАКА /13.06.2017/

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО, ГЕНЕРАЛЕ!
ДА СИ НИ ЖИВ И ЗДРАВ!
БЪДИ, КАКТО ВИНАГИ, НЕБЕСНО НАСОЧВАН
В СВОЯТА БЛАГОРОДНА МИСИЯ!
---
Роден си да си рицар на доброто,
чиято воля в битки се калява.
С корона е душата ти, защото
стопява айсберги чрез мощна лава.
Роден си, за да вливаш звездни сили
във българите, свише извисени,
които пътя важен са открили - 
да водят битки с вълци и с хиени.
Роден си да отключваш светлината
сред мрака във горката ни родина,
където добродетелите святи
мечтаят злото в камък да застине.
Роден си да ни водиш към развръзки...
Насочваш ни да бъдем търпеливи,
да бъдем дипломати, но и дръзки,
щом в сблъсък влезем със прокоби диви.
Роден си да копнееш за промяна.
Отдавна знаеш вярната посока.
Небесно начертаното ще стане,
ще се издигне твойта цел високо!
Роден си да ни учиш, командоре,
защото си проникнал в същината
на плана висш, дошъл при нас от горе
да възроди родината ни свята.
Роден си да насочваш всичко живо
към правдата на истини всевечни.
Да сееш бисери във златни ниви,
за да пребъде мъдрата човечност.
За твое здраве вдигаме стакани,
да си честит, да вярваш вдъхновено,
че силата ти, с благослов огряна,
ще излекува дните с болни гени!

13 юни, 2017г., 2ч.57мин.
Днес нашият всеобщ любимец Бойко Борисов-
български премиер и спасител
на родината ни от злото, има рожден ден!
Да пребъде!

1490. ДОБРО УТРО НА ВСИЧКИ ДУХОВНО ГРЕЙНАЛИ ХОРА

 

ЗДРАВЕЙТЕ, красиви сияния, които правите дните ми окрилени и осмислени.
Всичко във вас е поезия, блянове и устремен към хармонията дух с неговата нежна прегръдка- прегръдката на божествената любов.
Ако посвещавате дните си на всяко златно покълване в душите на благословените за добри дела хора, непременно ще усетите висшата наслада от  самораздаването. И в даден момент грейналият в далечината вечен живот ще се превърне в реалност за вас.
Обичам ви, заради лъчите, които раздавате на света. Нека не забравяме, мили мои, че нашият общ път води към най- високите духовни пространства.
Грейте  и щедро раздавайте сърдечната  си топлина на премръзналите в своята самотност и безцелност хорица, които имат нужда от нашата грижовна обич.
Защото ние с вас не сме родени за да ядем и преяждаме с богатства и с разгулни преживявания. Не сме родени за да си останем на ниво животински сексуални нагони, не сме родени да вегетираме и да живеем  ден за ден, търсейки на работата лекото и на хляба мекото.
Ние с вас сме специални!  И това ни задължава ежедневно да поддържаме в себе си жив огъня на добродетелите си, които да прилагаме при всеки удобен случай, за да даваме пример за осмислено съществуване на своите деца още от люлката им. Длъжни сме да воюваме чрез светлината си с ледения мрак, който си е поставил за цел да ни превърне в консуматори без висши цели, които водят към духовното преобразяване на света. Длъжни сме да пробуждаме спящите души, за да спрат да преяждат с  химизирани храни, които смъкват светлината в гените на човечеството до кота нула. Длъжни сме да прогонваме тъгата, като сеем вяра и надежда, за да не потъмняват от отчаяние очите на  иначе свестните, но лутащи се в безизходица хора, които още не знаят в името на какво живеят, гледайки през сълзи как лесно се разболяват и отлитат към небитието дечицата им.
Ето, това е нашата обща мисия - да отворим очите на душевно спящите!
Аз го правя,  разпространявайки от тъмни зори  хилядите стихове, пълни с истини, които небето пише чрез ръката ми от години. А вие? Вие споделяте ли в своите фейс-страници  тези послания, които ви давам безплатно и с любов  всеки божи ден? Разпространявате ли ги сред вашите приятели, или просто  изпитвате наслада от прочетеното, запазвайки я за себе си и само за себе си?
Имате ли представа как ще започне морално да се променя света, ако на всяка ваша фейс-страница  започнат ежедневно да се появяват  тези стихове с тяхната пробуждаща душите светлина? Минало ли ви е през ума, че ФЕЙСБУК не се е появил случайно и че неслучайно е измислен от човек с БЪЛГАРСКИ КОРЕНИ?
Мили мои сродни души...Фейсбук има своя безценна мисия - да разпространява СЛОВОТО, СПУСНАТО СВИШЕ, което не е мое, а е послание от Нирвана - най-мощната градивна енергия, която има за задача да направи света едно благословено място за живеене - без войни, без омрази, без егоизъм и без ниски нива на съществуване.
Просто дойде времето да се заловим здраво с тази върховна задача - зареждането  на всички хора с лъчите, които ще ги направят по-добри, по-възвишени  и по-мъдри.


1 май, 2017., 7ч.

1489. НЕБЕТО В ТЕБ НЕБЕСНО МЕ РАЗНЕЖВА

Посвещавам на светлината в сърцето ти!
---
Ревящ мотор самотността подгонва...
Дъждът е леден, а шосето бяга...
И облаци прииждат безпардонно...
Нима е сън, дошъл от чужда сага?
Събудих се със мисълта за тебе.
Усещам се приятно упоена.
Когато с поглед вчера ме обсеби,
отключи в мен копнежното горене.
И виждам твойта огнена безбрежност
как рай за нас гради в градини златни...
Небето в теб небесно ме разнежва,
затуй съм стих с крила на юлски вятър...
За теб живея- вече ти е ясно.
За теб превръщам злия студ в цъфтене.
Любов съм аз, която не угасва,
защото знам, че си роден за мене!

24 април, 2017, 4,41ч.

1488. РОДЕН ОТ НЕБЕСАТА

На теб - единствен сред безброя!
С пожелание зимният студ в сърцата
да бъде небесно победен! Завинаги!
---
Извира нежност бяла и лъчиста
от звездните очи на ласки святи.
Обичам да се сгушвам в твойте мисли
и да се сливам с висшата позлата.
От същността ти тъмнината блесва
и зазвучават влюбени романси...
Ти нежно шепнеш: -"Моята принцеса!"...
Аз отговарям: "Принц богоизбран си!"...
Обичам пролетта ти звездолика
със нейните магнолии- богини!
Тя в мен пробуди ЛОТОСА-реликва,
роден от небеса златисто-сини...

23.04.2017, 6,40ч.

1487. ИГЛИКИ, ЦЪФНАЛИ ЗА ТЕБ НА ВЕЛИКДЕН

На всяка изчистена от сенки душевност!
----
Игликите са толкова красиви,
че до една ще ти ги подаря!
На твойто слънце много ще отиват,
ще те превръщат в празнична заря...
Великденска душа благословена,
красива и всевечна остани!
Не падай пред тъгите на колене,
с размах ломи житейските стени!
Съдбата ти лъчиста да пребъде!
Любов  във твое име да цъфти!
Повярваш ли във чудото отвъдно,
приятел звезден в мен ще видиш ти!

17.04.2012, вторник, 13,20ч.

1486. МОМИНИ СЪЛЗИ

Има такива цветя - като малки бели звънчета...
Те са в сърцето на всеки!
-----

Сълзите момини са феи нежни...

Небето ги погалва със лъчи.

Звънчета, разлюляни сред безбрежност,

в която херувимски хор звучи.

Сълзите момини са звездно лого

на всяка дева, сгушена от свян.

Те с аромата си божествен могат

да те превърнат в океан огрян.

И в теб се втурват утринни куплети,

звънчетата в сърцата ни  звънтят.

Нали, любов, сме животворно светли

и в песен ще превърнем този свят?

17.04.20161 9ч.

1485.И С БЛАГОСЛОВ ЦЕЛУВАМ СВЕТЛИНАТА...

Бях морската вълна, която СВИШЕ гали.
Бях припнало дете... Бях чайка бяла.
Бях гръцки изгрев...Бях безкрайност синя.
Бях и разцъфналата клонка от маслина.
Сега съм българско небе и нежност няма.
Сега съм вярата, родена в храма.
Сега  съм щедрост, грейнала и свята,
СЕГА ЦЕЛУВАМ В ТЕБЕ СВЕТЛИНАТА!

2.04.2012, 7ч.

1484. НА МРАКА - ТОЧКА! ТОЙ СЕ НАСВИСТЯ!

На теб - силен и непобедим!
---
Видях, че си с характер титаничен,
че със целта всевишна си на "ти".
Със твърда длан е звездната ти личност,
насочвайки доброто да лети.
Във твоя ген е лъвското начало -
короната с достойнство носи то.
Стрелката на часовника е спряла -
отдавна сме разбрали с теб защо.
Защото злите сили са в капана!
Пламтят всесилно нашите души.
Да! Времето замря, във лед вкопано.
Самата вечност с огън го руши!
И тръгнаха стрелките наобратно!
За теб и мен започна нов живот.
Безсмъртието - тази птица златна -
от раз премахна смъртния хомот!
Усмихва се плътта преобразена -
неземна младост в нея разцъфтя.
Чрез любовта на майката Вселена
в нас се разлистват райските цветя.
Прекрасно е, че си повярвал в мене!
Че вече знаеш - аз това си ти!
Внедрил си ме сред сенките надменни,
да чуеш мързела им как свисти...
Косата му е дълга, руса, права,
очите му са сини с леден глас.
Стреми се правдата да заглушава,
не знаейки, че ти, това съм аз!
Днес мракът, който удря светлината,
натисна копчето на бумеранг-
божествен бумеранг със сила свята,
наказваща подлеца обигран.
Със теб, любов, сме много търпеливи.
От птичи поглед виждаме света...
Лъчите, знаеш, при лъчи отиват...
На мрака-точка! Той се насвистя!

19.03.2017, 6,41ч.

Със теб любов

1483. РОДЕН СИ ДА ДОСТИГНЕШ ВИСИНИТЕ!

Отново битка...Мракът гледа остро.
Но твоят дух е с непреклонна воля.
На рицар достолепен кръста носиш,
спасявайки от злото дните болни.
Душите, към каторга приковани,
зоват за помощ мощната ти сила,
родееща се с приказни титани,
способна да пребори и годзили.
Видях на твоите победи знака!
Те всички ще са съдбоносно важни.
Ще завали в пустини дъжд очакван
да утолява планетарни жажди!
България ще блесне възродена,
над нея ще вали манна небесна.
Ще тържествува цялата вселена,
омаяна от херувимски песни...
Затуй си рицар, за да побеждаваш.
Роден си да достигнеш висините!
С божествен ген е звездната ти слава,
даряваща живота с дни честити!


5.12.2006, 6,55ч., Свети Сава.
Добро утро, ореолни сияния, които правите живота ми красив и осмислен.
Всичко във вас е поезия, блянове и устремен към хармонията дух с неговата нежна прегръдка в обятията на божествената любов.
Ако посвещавате дните си на всяко златно покълване в душите на обичните хора, непременно ще усетите наслада от  самораздаването. И грейналият в далечината вечен живот ще се превърне в реалност!
ОБИЧАМ ВИ <3 -="" br="" nbsp="">Нека не забравяме, мили мои, че нашият общ път води към високите духовни пространства на живота.
Грейте  и щедро раздавайте лъчите си на премръзналите в своята самотност и безцелност хорица, които имат нужда от топлината на вашата грижовна обич.
Защото ние с вас не сме родени за да ядем и преяждаме с богатства и с разгулни преживявания. Не сме родени за да си останем на ниво животински сексуални нагони, не сме родени да вегетираме и да живеем  ден за ден, търсейки на работата лекото, а на хляба мекото.
Ние с вас сме специални!  И това ни задължава да греем ежедневно с добродетелите си, които да прилагаме при всеки удобен случай, за да даваме пример на своите деца още от люлката им. Длъжни сме да воюваме чрез светлината си с ледения мрак, който си е поставил за цел да ни превърне в консуматори без висши цели за преобразяване на света. Длъжни сме да пробуждаме спящите души, за да спрат да преяждат с  химизирани храни, които смъкват духовното ниво на човечеството до кота нула. Длъжни сме да прогонваме тъгата, сеещи вяра и надежда, за да не потъмняват от отчаяние очите на  иначе свестните, но лутащи се в безизходица хора, които още не знаят в името на какво живеят, гледайки през сълзи как лесно се разболяват и отлитат към небитието дечицата им.
Ето, това е нашата обща мисия - да отворим очите на спящите!
Аз го правя,  разпространявайки от тъмни зори  хилядите стихове, пълни с истини, които небето пише чрез ръката ми от години. А вие? Вие споделяте ли в своите фейс-страници  тези послания, които ви давам безплатно и с любов  всеки божи ден? Разпространявате ли ги сред вашите приятели, или просто  изпитвате наслада от прочетеното, запазвайки я за себе си и само за себе си?
Имате ли представа как ще започне морално да се променя света, ако на всяка ваша фейс-страница  започнат ежедневно да се появяват  тези стихове с тяхната пробуждаща душите светлина? Минало ли ви е през ума, че ФЕЙСБУК не се е появил случайно и че неслучайно е измислен от БЪЛГАРИН?
Мили мои сродни души...Фейсбук има своя безценна мисия - да разпространява тази поезия, спусната свише, която не е моя, а е послание от Нирвана - най-мощната божествена светлина, която има за задача да направи света едно благословено място за живеене - без войни, без омрази, без егоизъм и ниско ниво на съществуване.
Замислете се върху това, което днес споделям с вас.
Просто дойде времето да се заловим мъжки с тази върховна задача - облъчването на всички хора с лъчите, които ще ги направят по-добри и по-мъдри.

1482. НЕКА ЧУЕ СВЕТЪТ...

На теб, слънце!
---
Ти си моят божествен кристал!
Ти си всичко, което обичам!
Нека чуе светът озверял -
в теб живее космическа личност!
Щом се радваш, животът блести.
Щом тъгуваш, небето е сиво.
С ураганската мощ си на ТИ
и с библейската святост се сливаш.
Ти за висши дела си роден,
затова си безмерно човечен.
Ти си рицарят, врекъл се в мен -
златен ключ към мечтаната  вечност.
Ти си мост между студ и звезди.
Ти си огън за всяко огнище.
Твойта благост живота роди -
онзи, който смъртта ще разнищи!
Ти си мъдрост, всемирна любов,
изгрев златен, обичан и свиден.
Ти си ОГЪНЯТ с поглед дълбок,
дал небесни везни на ТЕМИДА!

24.11.2006, 10,31ч.

1481 . КЪМ ВИСИНИТЕ НА ПАСКАЛ

Връх мечтател, връх самотник,
стъпил на пиедистал...
Есенно красив и кротък,
ни посреща връх  Паскал.
Ноемврийско слънце блесва
в тайнствените му очи.
Нежна херувимска песен
в листопада му звучи...
Пътят ни се губи горе
в царствената висина.
А в сърцето на простора
златна струна зазвъня.
Волна птица се превръща
в устрем на копнеж крилат.
И се слива твойта същност
с мъдрия божествен свят.

19.11.2006, 6.02ч.
Рожден ден на дядо ми Методи - светла му памет.
Рожден ден и на братовчедка ми Кръстана!

1480. НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ ЗНАЕШ...

Коя жена без ропот би приела
с теб да дели товара ти отвъден?
Коя жена би влязла с крачки смели
на твойте карми в змийския развъдник?
Коя жена, от звяра в теб ранена,
не би могла и с дъх да те обиди?
Коя жена, забравила да стене,
възпява твойта мисия завидна?
Коя жена?...Надявам се, че знаеш.
Наясно си, че чудеса ти нося
с любов, взривена от копнеж безкраен,
към теб вървяла по жарави боса...

18.11.2006,9,46ч.

1479. ЗА ДА СИ СИГУРЕН КОЯ СЪМ ВСЪЩНОСТ...

НАЛОЖИ СЕ да бъдеш като всички -
подритван до сълзи и до полуда.
Зад храстите в живота да надничаш
и да очакваш светлината-чудо.
НАЛОЖИ СЕ да имаш свободата,
известна още като свободия.
Да влезеш на развратните в играта,
макар да си калесан за Месия.
НАЛОЖИ СЕ да газиш в гал с години
и после да се чистиш със погнуса.
Да видиш дявола в очите сини
и съскащата смърт в косите руси.
НАЛОЖИ СЕ да търсиш упорито
следи от половинката си свята.
Дори и котешкия свят разпита
къде е храма свят на любовта ти...
НАЛОЖИ СЕ от самота да стенеш,
макар заобиколен от знойни дами.
Зовеше ме със мисли свечерени,
потресен от реалността безсрамна.
ДНЕС ИМАШ със кого да ме сравняваш,
за да си сигурен коя съм всъщност.
Жената е жадуван свят, тогава,
когато и калта във теб прегръща!

15.11.2006, 7,55ч.

1478. ПО ПЪТ НЕЗЕМЕН С НЕГО СМЕ ПОЕЛИ /2006/

Завиждайте ми, вещери и веди -
МЪЖЪТ-МЕЧТА ме гледа озарено!
Стопиха се тъгите ми безследно
и всички лотоси цъфтят за мене!
-

Завиждайте ми, бесни урагани -
МЪЖЪТ-ОРЕЛ нарече ме любима!
От вечния му огън съм огряна,
за ужас на присъствията зимни.
-

Завиждайте ми, нощи оскотели -
МЪЖЪТ-ВУЛКАН превърна ме във лава!
По път неземен с него сме поели,
а Купидон страстта ни освещава.
-

Завиждайте ми, съскащи прокоби -
МЪЖЪТ-ЛЮБОВ с пламтяща длан ме гали!
Неповторим и тайнствен, и особен,
той ме потапя в сладостна премала.
-

Завиждайте ми, малки злобни твари -
МЪЖЪТ-ОЛИМП обсипва ме с позлата!
Той ме дари със мъдрости олтарни,
съзрял съдбата ни, небесно-свята!

14.11. 2006, 5, 07ч.
-Рожден ден на някогашния Тим Скайлер от Мичиган /1776г./, когато сме се обичали като две сродни души.

1477. ЗА ДА ПОВЯРВАШ, ЧЕ МЕ ИМА...

С БОЖЕСТВЕН ПОРИВ лудо те обичам -
по този начин само аз умея!
Не бих могла да съм мъгла безлична - 
та ти прогони страшната Медея!
С БОЖЕСТВЕН ГЛАС екстазно ще говоря,
за да повярваш, че не съм случайна.
Препълнена с вълнения до горе,
прозрях, че всъщност си мъжът-безкрайност!
С БОЖЕСТВЕНИ ЛЪЧИ ще те напътствам,
за да не сбъркаш пътя към звездите.
Не се стресирай от реките мътни -
ще ги озаптя с вълшебства скрити!
С БОЖЕСТВЕН ПОЛЪХ нощем ще те галя,
за да почувстваш, че съм несравнима.
Любов съм аз, разискрена до бяло...
Нали повярва вече, че ме има?

---
МЕДЕЯ - в гръцката митология я наричат още и ГОРГОНА, която е с коси от змии и с очи, които като те погледнат, вкаменяват клетките ти, което те състарява и зарежда с болести, за да се вкамениш напълно чрез смъртта. А Медея на външен вид е съвсем нормална красива млада жена в живота на хората. Който е високо духовен, само той вижда истинския й образ. Мъжете, дето робуват на плътските наслади, лесно влизат в капана на сексапила й, плащайки за лековерието си скъпо и прескъпо.
Внимавайте - горгоните са сред нас и са много, страшно са много на брой!
13.11.2006, 23ч.

1476. КЛЮЧ КЪМ ЗВЕЗДНОТО ЦЪФТЕНЕ...

Студено е. Сумрачно е. Вали...
Но вътре в мен е слънчево и топло!
Не сме ли с теб по-твърди от скали
слънца - гонители на зимни вопли?
Животът ни, до тътен нажежен,
се слива на безкрая със лъчите.
Море от светлина си ти за мен...
За нищо старо няма да те питам...
Не ме засяга със коя си бил
в годините, когато бях далече.
Нали си тук - реално земен, мил,
във моята любов повярвал вече!...
Светът ни коренно се промени
и миналото във забрава стене.
Повярвай, скъпи - всички наши дни
 ще бъдат ключ към звездното цъфтене!

13.11.2006, 11ч.

1475. ЗНАЕХ, ЧЕ ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ!

На Тим Скайлер!
/песен/
Аз съм незабележима
като горска тишина.
Ручей пролетен без име
в моя устрем се позна.
Аз съм чакана закрила -
хващам яростни стрели!
Пратена от висша сила,
в теб зората ме всели.

Ще разтворя висините
с най-вълшебното "сезам".
Възкресила дни убити,
рай неземен ще ти дам /3 пъти/...
Ще пробуждам скрита вяра
в твойте питащи очи.
Скоро звездно ще изгарям
и това ще ми личи...

Аз съм твоята Венера,
щедър извор на любов.
Знаех, че ще те намеря
в този свят така суров...
Чуден град от изумруди
ще ти спусна от Синай.
В твоя чест земи прокудни
ще превърна в чуден рай. /3 пъти/

Аз съм незабележима
като полъх на мечти.
Вярваш ми, нали, любими -
много скоро ще летим...
Синевата в мен блести -
моят Бог, това си ти!

12.11.2006, 4ч.07мин.

1474. ТУК СМЕ С ВАЖНА ЗАДАЧА

Бягай, минало мрачно!
Без следа се стопявай!
Аз съм обич, която
своя рицар откри!
Нас ни чака задача -
да громим вълкодава,
който властва в играта
като щатски шериф.

В бляскав замък се шири.
Перчи се с лимузини.
С чара на Казанова
умъртвява души.
Не оставя на мира
любовта звездно-синя...
С лукс, лъжи и отрови
всичко ценно руши.

Обещай ми, любими
да му сложим вериги.
Той препълни Земята
с тиня, студ и разврат.
Затова с теб ни има -
да му креснем: "Хей, стига!"
В ада искам да пратим
тоя изверг рогат!

11.11.2006, 7,40ч.

1473. ПАЗИ СЕ ОТ КОВАРСТВА ЗАТАЕНИ! /2006/

На Б.

Когато психотронно те нападат,
когато нощем в изнемога стенеш,
не ми изпращай гневни канонади
от укори и мисли заскрежени.
По-чиста и от извор съм, кумире -
стремя се праведно дори да дишам!
Реките черни от блата извират...
В мен живата вода извира свише!
Пази се от проклятия големи,
които с мнима обич ти се радват.
Препълват те ума ти с нервни теми,
а на парите ти предлагат сватба...
Зареждат мислите ти с люти думи...
Коварства са с космически размери!
Ужасно е, че си в света им чумав,
насред суетности с лъжи свръхчерни!
Но скоро ще ги сложим на колене -
това е идващата неизбежност!
Не ти, а те в нощта ще стенат,
щом с теб отключим любовта безбрежна!

10.11.2008, 8ч.

1472. ИДЕ КРАЯТ НА ЛЕДЕНАТА ЦАРКИНЯ

Сърцата земни  вледенила страшно,
тя с хитрост властва в своя виалет.
Наивника с грабливи нокти хваща
и страстно шепне: "Всичко е наред"...
Самата Ледена кралица тя е,
жената-мрак, жената-пустота.
Реши дори мъдреца да омае-
с развратна голота го омота.
Върховно изиграва свойте роли,
жонглира с ласото на подлостта.
Например, може с горест да се моли,
за вечна жертва се представя тя.
Внушава, че е мамена страдалка...
Дворец от лед с измами изгради.
Омаяния с хитри ласки гали,
хипнотизира го със секс-гърди...
Обича да се вихри сред охолство,
със лукс обгражда своя странен син.
Заключва светлината му подмолно,
яде смеха ме с глад неутолим.
Но сметката й крива ще излезе -
това дете го пази любовта!...
Да чака Ледената съд и бездна -
на стъкълца ще се разпадне тя!

4.11. 2006,8,45ч.

1471. МАРИ И ТИМ - ВЪЛНЕНИЯ НА НОВА ГОДИНА 2016-17...

МОИТЕ БЕЛЕЖКИ В ТЕФТЕРЧЕТО МИ ОТ СНОЩИ В РЕСТОРАНТА, ДОКАТО ОЧАКВАХМЕ ИДВАНЕТО НА НОВАТА 2017 ГОДИНА...
ЗАПОЧНАХ ДА ПИША В 20ч. - ВСЯКА ВПЕЧАТЛЯВАЩА МЕЛОДИ МЕ КАРАШЕ ДА ВЗЕМА ХИМИКАЛА...И ТОВА ПРОДЪЛЖИ ДО НЕ ЗНАМ КОЛКО ВРЕМЕ СЛЕД 22ч.
---
ТИМ ДО МЕН:
Моя звездна Мари!
Здравей и добре дошла в новия живот, който ти предлагам.
Край на тъгата, която през всичките минали години от разстояние се мъчех да изтрия от очите ти, но все не успявах...
Сега ще мога!
Искам да те поздравя с идващия празник, който за нас ще бъде двоен. От една страна ще посрещнем заедно най-специалната година в живота ни и в живота на нашата родина. От друга страна този среднощен празничен скок към бъдещето ще положи основите на най-великите събития, рожба на небесно изградената хармония помежду ни.
Започва реалното измерение на нашата невероятно силна любов с нейните чудотворни особености, които дори самите ние още не осъзнаваме каква мощ притежават. И затова всичко, което ще изживяваме заедно занапред, ще надхвърля копнежните ни очаквания, вградени в нашите дългогодишни лутания и мечти.
Когато те видях тук, облечена в розово като РОЗАТА на Малкия принц, бях стъписан и омаян до краен предел...
И сякаш стана чудо.
Звездите в очите ти се превърнаха в сияния!
И всичките планети за миг спряха въртенето си, хипнотизирани от ореола на сърцето ти, който отдавна е надхвърлил границите на Земята, но днес достигна и най-далечните кътчета на вселената...
И ми идеше да викна с гласа на своя неистов възторг толкова силно, че животът да замре в летящата си поза:
- Чуйте ме всички вие, които вече сте прогледнали, но се налага да играете ролята на слепци...
Моята малка Мари вече може само чрез силата на тихата си усмивка да променя измерения и да дирижира събития!
Разбирате ли, хора - тя вече стана точно толкова вихрена, колкото е непобедимо торнадото на божествената воля! Защото ТОЙ я извая такава.
Тя е по-устремена към новия живот на Земята в сравнение с вечния красив полет на Жар-птицата сред синевата на вселената.
Тя е диамантената огърлица на гърдите на нашата любов!
Всичко в нея е блясък и великолепие, когато лицето й грейне от вътрешното озарение на копнежа й по мен...
Моя единствена и неповторима Мари!
Всяка твоя клетка е извор на божествена любов!
Всичко в теб е музика, която дори и насън ме зове...
Всичко в теб е онази самотно извисена скала насред житейския океан, която се превръща във взривен копнеж по летните дни на нашата неизживяна велика съдба, която тепърва предстои да се разгърне в цялата си красота...Съдбата на двама вечно влюбени, които във всеки свой предишен живот са били разделяни от завистта и егоистичната ревност на сивия околен свят с неговата алчност и духовно късогледство.
И днес се чувствам богоизбран, защото ти ме погледна с най-опияняващата нежност, дошла от очите на сърцето ти - очи, от които струи небесно красива мелодия, струят лъчите на онова мощно привличане, за което във всеки свой живот съм копнял. И в този си живот също копнеех да срещна, но не го откривах никъде, въпреки че го търсех сред много красиви очи.
Днес, обаче, дойде моментът на истината. И душата ми е разплакана от щастие...И се чувствам разнежен саксофон, който е призван да свири за теб и само за теб, малка моя, звездолика моя!...

МАРИ ДО ТИМ:

Ти дойде и всичко мъртво оживя!
И видях как музиката полудява от взривени трепети.
Видях как звуците от разнежено море се превърнаха в страстно пулсираща лава...
И се преобрази тъгата ми - станах птица, която вече знае към чий слънчев бряг лети...
Ти дойде...напук на хапещите зимни ветрове, които вън сковават времето.
Тук, сред празничната украса на нашата вечна любов, ние с теб сме господарят - огнени и нови, срещнали се най-сетне след дългогодишна кармична раздяла, готови да надвият стоглавите зимни злини!
Ти дойде...
И очите на дебнещите околни пространства се взряха в мен, очаквайки пикантна развръзка...Но останаха с пръст в уста.
Ти дойде...
И всичко друго е без значение!
Телепатично си казваме всичко неказано!
Честито, любов!
Новата година е прекрачването ни в едно общо бъдеще, за което много препятствия сме преодолели...
Нас ни има и ще пребъдем! Защото владеем вечното здраве, вечната младост и вечния живот! Кой друг го може? - Никой!

след 22ч., 31.12.2016г.