1482. НЕКА ЧУЕ СВЕТЪТ...

На теб, слънце!
---
Ти си моят божествен кристал!
Ти си всичко, което обичам!
Нека чуе светът озверял -
в теб живее космическа личност!
Щом се радваш, животът блести.
Щом тъгуваш, небето е сиво.
С ураганската мощ си на ТИ
и с библейската святост се сливаш.
Ти за висши дела си роден,
затова си безмерно човечен.
Ти си рицарят, врекъл се в мен -
златен ключ към мечтаната  вечност.
Ти си мост между студ и звезди.
Ти си огън за всяко огнище.
Твойта благост живота роди -
онзи, който смъртта ще разнищи!
Ти си мъдрост, всемирна любов,
изгрев златен, обичан и свиден.
Ти си ОГЪНЯТ с поглед дълбок,
дал небесни везни на ТЕМИДА!

24.11.2006, 10,31ч.