На всички, които ме обичат истински!
-----
Пак гледам ви на гълъб бял с очите...
Чрез лъч незрим покоя ви докосвам.
Сред будни красоти копнежно скитам
и галя с поглед тих мечтите росни...
Нали не сте забравили, че има
една повярвала във вас надежда,
една самотница с небесно име,
която ред във хаоса въвежда?...
Тя вярва във хармонията, хора!
Тя вгражда във сърцата сила свята.
Със глас лиричен в утрото говори,
зареждайки ви с истини крилати.
Прекрасно е, че изгревът и днеска
с любов огрява стаята й бяла!
Животът й, разнежен и унесен,
е пламъче във звездна катедрала...
20.08.2017, 7ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар