събота, 15 декември 2018 г.

1555. ПАПАГАЛЧЕТО МИ ЧАРЛИ ПРЕДПОЧЕТЕ СВОБОДАТА



Излитнал от клетката,
ти вече си символ небесен...
Съдбата ми, клетата,
видя в тебе вихър понесен.
Летеше тъй царствено!
С кръжене ми казваше много...
И чух благодарности,
целуващи мойта тревога...
Видях как сниши се...
С крилата изпляска над мене.
Зовях те със мисъл...
Спомни си как в паника стенех!
Бях плачещо сбогом...
Не знаех какво да сторя!
И шепнех на Бога,
зрънца да ти дава там, горе!

11.12.2018, вторник, 11,42ч., сладкарница "Неделя"/Слатина/.

----
Беше около 1999г. Купих си папагалче, порода "Александър" - зелено, с червена човка.
Дадох му името Чарли. Много гальовно и много особено пиле. Обичаше да се гушка като бебе до бузата ми и ме целуваше...Водила съм го на море и имам доста снимки с него. В София си живееше в клетката и много ни радваше - и мен, и сина ми. Но веднъж, точно когато вратата на терасата бе отворена /живеехме в чуждо жилище/, детето ми взе, че отвори клетката и Чарли излетя право навън като стрела. Веднага изхвърчахме със сина ми и тръгнахме тичешком към близката гора. Там, на една поляна, видяхме Чарли как лети не много високо, но много щастливо се рееше точно над нас. Аз плачех и се молех да се върне, но той не го направи. Кръжеше и кръжеше, а после се сниши ниско, изведнъж замря на едно място и...изпляска с крила два-три пъти...Все едно, че се прощаваше с нас. И разплаканите ми очи видяха как любимото ми птиче просто се стопи като точка в далечината. Знаете ли кое е най-странното? Точно след месец се наложи да отида да живея в едно мазе и животът ми там продължи няколко години, което ми осигури жилище от общината...Все едно, че небето бе внушило на папагалчето да излети, защото нямаше как да живее в мазе, нали? А аз пък бях спряла да му подстригвам крилата 

/правех го най-редовно, за да не излети от клетката случайно!/...Това му даде възможност да лети нависоко и надалече в оня съдбоносен момент, когато се наложи да се сбогуваме...Много време плаках за горкото бездомно птиче...Но сякаш знаех, че то не е загинало, а се е спасило, кацайки на нечий прозорец, попадайки в нов дом.
И чак сега, след толкова много години от раздялата ми с Чарличко, изведнъж в мен  на 11 декември  прозвуча стихотворение за него и за оня миг там, в гората, на поляната...

четвъртък, 6 декември 2018 г.

1554. ОГНЕНОТО МИ ЧЕЛО - 6.12.2012.




МИЛИ ПРИЯТЕЛИ, ДНЕС ОБРАБОТВАХ ЧЕЛОТО СИ И ПРЪСТИТЕ МИ БЯХА ОГНЕНИ КАТО ЛАЗЕР... СЛЕД ОКОЛО ЧАС СЪВСЕМ СЛУЧАЙНО МЕРНАХ ЛИЦЕТО СИ В ОГЛЕДАЛОТО И ИЗУМЯХ! ВИДЯХ ОГРОМНО ОГНЕНО ПЕТНО НА ЧЕЛОТО СИ С НЯКАКВА ФИГУРА В СРЕДАТА. ВЕДНАГА НАПРАВИХ СНИМКА... НА МЯСТОТО НА ТРЕТОТО ОКО Е... КАКВО ЛИ ОЗНАЧАВА ТАЗИ ФИГУРА?...

неделя, 2 декември 2018 г.

1553. ИСКАМ ДА ТЕ ОЗАРЯ...



На теб, който си на една милувка разстояние
от светлината, взривяваща копнежа ти!
---
Ти ме нарече свещена любов,
празнично блеснала, смела...
Ето, че ширна се пътят ни нов,
водещ ни към безпредела.
Ето, че с теб сме искрящо небе,
пълно с ята от копнежи...
Времето, дето верига ни бе,
с волност сега ни зарежда.
Ти ме нарече жената-дете,
светла, спонтанна и пряма...
Аз съм любов, която расте,
чужда на плачещи драми!
Ето защо в твое име горя
в искреност звездни се къпя.
Искам така да те озаря,
че да искрим вечно, скъпи!


3.12.2018,7,30ч. , понеделник.   

петък, 16 ноември 2018 г.

1552. БУМЕРАНГЪТ НА ВЪЗМЕЗДИЕТО-ЕПИЗОД ОТ МОЯ ЖИВОТ



БУМЕРАНГЪТ НА ВЪЗМЕЗДИЕТО - ЕПИЗОД ОТ ЖИВОТА МИ
/Мари Хигелс/
----
Бях бременна в 7-ми месец със сина ми и бях започнала отскоро работа в една софийска детска градина по специалността си, замествайки учителка, скорошна родилка. Завършила съм Софийски университет, предучилищна педагогика. Когато постъпих на работа, не личеше, че чакам дете, а и не бях длъжна да го афиширам. И тъй като съм творчес
ка личност, разгърнах всичките си таланти, децата ме обожаваха, директорката цяла светваше, щом ме види как горя в работата си - свирех на акордеон, пеех с дечицата, танцувахме, пишех детски стихчета и песнички, всеки ден ги изненадвах с нещо ново, а преди да заспят следобяд им разказвах по някоя приказка, минавайки лично до всяко от децата и ги галех, завивах...Голяма хармония имаше между мен и тях, а така също и между шефката ми, която ме използваше да ѝ пиша доклади, приветствия по празници и т.н.
Но всичко рязко се срути в момента, в който ми пролича, че съм бременна. Директорката просто побесня - истинска фюрия. Извика ме в кабинета си и толкова мощно ми се разкрещя, че омразата ѝ ми преряза кръста. Като я слушах и като гледах тия святкащи, пълни с дива злоба очи, нещо ме скова, бях като парализирана. Казвам ви, само дето не ме псуваше - големи обиди чух, големи закани ме прегазваха, без да се интересува, че нося дете и че в момента треперех като лист, а от очите ми се лееха реки от сълзи...Ако се опитам да ѝ отговоря на някой изкрещян риторичен въпрос от рода на : "Ти, ма, кучко...Как си позволяваш да започнеш работа при мен, без да ми кажеш, че чакаш дете?" - ако се опитам някак да се оправдая, тя изригваше така неистово, спускаше се срещу мен с вдигнат юмрук и а-ха, всеки миг ще го стовари върху бедната ми главица. А нека да вметна - след това разбрах, че тя била голям партиен функционер към управлението на детските градини и училища в Ленински район.
В един момент другарката директорка изстреля с разпенена уста, че съм уволнена незабавно. И затова си тръгнах, трескайки вратата зад гърба си - единствено възможното за мен протестно действие в оная ситуация.
Отивам си в къщи ни жива, ни умряла. Вечерта разказах на мъжа ми всичко, обляна в сълзи, хълцайки...За малко да абортирам, появи се кръв и затова той ме закара в болницата - но бебето бе спасено. Разбира се, взехме епикризата. После отидох в Дирекцията на района и подадох оплакване, че съм уволнена неправомерно, при положение, че според закона тя нямаше право да ме отстранява, заради бременността ми. Добавих, че за малко е можело да изгубя детето си. Шефът на въпросната директорка беше също толкова циничен, колкото беше и тя. Каза ми, че закон, не закон, уволнението се приема от тях и аз съм освободена. Толкова! Нямала съм НИКАКВО ДОКАЗАТЕЛСТВО, че директорката ме уволнява именно заради моята бременност.
Когато вечерта разказах на мъжа ми какво ми е отговорил Големият шеф, го попитах няма ли начин да я запишем тази директорка на някакво устройство как ми крещи зверски - можех да отида пак при нея и хитро да я предизвикам да си повтори тирадите от закани. Двамата решихме да купим от Кореком специално радио за кола с някаква станция, която от разстояние ще улавя вълните на безжичния микрофон в дамската ми чанта. Речено сторено. Купихме устройството и микрофона, изпробвахме ги - ставаше кристален запис.
Отивам в детската градина, влизам в кабинета на Хиената и започнах да я моля да не ме уволнява, като ѝ припомних колко ме е хвалила на събранията с колектива, че съм творческа личност и че много работа съм ѝ свършила през тия няколко месеца. Припомних ѝ, че децата толкова много ме обичаха, че и от другите групи са идвали при мен на площадката...
Точно тези блажени спомени възпламениха властната управничка, която явно не можеше да се примири, че ме изтървава като послушно работливо добиче, което е скрило истината за корема си и ето нà - сега изборът ѝ е между чука и наковалнята. Но гневът ѝ надделя - тя подскочи и отново започна своите атаки със зверски обиди. През ум не ѝ минаваше, че мъжът ми в съседната улица е седнал в колата и слуша този поток от клоаки, документирайки мотамо всяка нейна гавра.
А аз мълчах и си мислех: - Боже, какво чудовище, как погрозня лицето ѝ от злоба!...Когато я изслушах търпеливо, леко усмихната, в даден момент отидох до вратата, извадих микрофона от чантата си и ѝ казах:
- Моят мъж в момента записва всяка ваша дума и с този запис ще отида при министъра на образованието.
Тя зяпна и гледаше като ударена с мокър парцал. Дума не каза. А аз моментално си тръгнах, тряскайки вратата зад гърба си - този път завинаги.

С ценния запис първо отидох при онзи нахакан наин ШЕФ, който цинично тогава ми беше изсъскал, че тя била еди-какъв си комунистически кадър и че точно на нея щели да повярват в министерството, а не на мен, която съм никоя. Влязох при него и му посочих касетата - казах, че това е копие и мога да му го оставя, за да чуе с ушите си онова, което след 2 часа ще го чуе самият министър. Той беше толкова тих, но не се унижи да ми каже, че ще ме върне на работа - въпреки че аз не го и молех за такова нещо. Бях дошла в ролята си на възмездие. Тръгнах си без да му оставям записа. Достатъчно му беше, че цитирах някои от най-наглите фрази на ГОЛЯМАТА КОМУНИСТКА и признанието ѝ как ме е уволнила заради факта, че съм бременна.
После отидох при Александър Фол /тогава той беше министър на образованието/, когото познавах от преди една година, когато бях секретарка на Дора Габе. Вижте как нещата се бяха подредили от само себе си в моята съдба.
Влизам при секратарката на Фол, а точно в този момент, той лично излезе, изпращайки свой посетител. Обърна се любезно към мен с въпроса защо плача /аз вече цялата треперех от вълнение, тъй като преди срещата ми с него, бях започнала вече да споделям със секретарката перипетиите си по случая/. Преди да му отговоря, Фол ме покани с бащински жест в кабинета си.Покани ме да седна, изчака да се поуспокоя и тогава му разказах всичко - нали знаете, че имам дар-слово? Показах му и касетата. Той подскочи и викна че няма нужда да слуша записа и че напълно ми вярва. Накара ме да напиша една молба, описвайки накратко случая, посочвайки адреса и телефона си. Той ми продиктува началото и ме напътстваше как да бъде сбит, кратък и ясен разказа ми. После сложи един голям параф, като го адресира до еди-кой си от министерството - да проучи случая и да се накаже виновника, да се вземат нужните мерки за връщането ми на работа и то, в КОЯТО ДЕТСКА ГРАДИНА АЗ ПОСОЧА В СОФИЯ, и то НА ПОСТОЯННО МЯСТО, А НЕ ПО ЗАМЕСТВАНЕ.
Мина малко време и когато вече трябваше да изляза в майчинство, а все още си стоях безработна в къщи, получих известие от министерството да отида в Ленински район, за да ми посочат списък с места за учители. Отидох. Онзи същият ШЕФ ми предложи много любезно десетина места, аз си избрах в Кирковски район, посочвайки на случаен принцип една детска градина /не знам защо чак там/, дадоха ми препоръчително писмо заедно с парафираната ми молба до Ал. Фол.
Отивам в Дирекцията на Кирковски район - до централна автогара. Влизам при Началника и ахнах - това беше К. З., около 50-55 годишен, бивш директор на Механо-електротехникума, който съм завършила в Плевен... Още докато бях до вратата, много щастливо изчуруликах колко се радвам, че го виждам тук - той ме гледаше смръщено като враг номер едно. Попари ме още с първите си думи. Каза, че из всички райони на София ми се носи славата като за ОНАЯ УЧИТЕЛКА, КОЯТО Е УВОЛНИЛА ЧРЕЗ ТАЕН ЗАПИС ДИРЕКТОРКАТА СИ...К.З. безцеремонно ми взе дамската чанта и като се увери, че в нея няма микрофон, ми ги наговори всички тия ужасни неща, като ми заяви, че ще ме приеме на работа, но да знам, че бял ден няма да видя. Ужас! Взех си заповедта, цялата разтреперана и разплакана, с вцепенено тяло от този неочакван леден душ на 15-минутните му ругатни. Хич не го засягаше, че всеки момент мога да родя от тази наша разтърсила ме среща. Тръгнах си с подкосени крака. Отидох веднага в детската градина - там новата ми директорка ме посрещна с леден тон, но любезно. Каза ми, че няма нужда да започвам работа, тъй като сега ще ми изготвят документите за излизане в майчинство. Бог така беше подредил всичко, че никога да не отида в тази детска градина на работа. Само си получавах майчинството от касиерката.
А ето сега се подгответе за голямата изненада - следва хепиендът на цялата история.
След един месец се наложи да отида в управлението на К. З. и гледам на входната врата - НЕГОВИЯ НЕКРОЛОГ!...Изумях! А в мен проблесна: Боже, но това е възмездие!!!...
Тук е редно да ви кажа, мили хора, че онези сред нас, които дават всичко от себе си в името на човешкото добруване, онези, които са духовни извисени с мощно позитивно излъчване и притежават силни добродетели, са обградени с невидима светлина - енергиен щит. Един от тези духовни същества е Бойко Борисов, чиято позитивна сила обгражда верните му приятели и поддръжници. Когато ЗЛОТО започне по всякакъв начин да напада такъв небесно закрилян човек, негативните студоносни потоци, идващи към тялото му се отразяват и със стократно усилена мощ се връщат обратно към източниците на омразата и на злобата. Влизат в телата им и след известно време започват да им се случват невероятни нещастия - катастрофи, тежки болести, дори смърт. Възмездието е именно това - бумерангът на омразата се връща обратно към тялото, което е източник на ледени потоци и фактически по този начин злите същества се самонаказват. Техните собствени злоби ги убиват.
Но това се случва само при условие, че ако те нападат ти не бива да им отвръщаш с дива ярост - има кой да ги съди и да изпълнява присъдите. Гледайте как Бойко Борисов ги предизвиква да злобеят като изброява златните плодове на своя труд и как не ги обижда, не съска от екрана, а само с факти разобличава делата на всички гробокопачи на България.

28.04.2013г.
-----

вторник, 13 ноември 2018 г.

1551. В ДЕНЯ НА ДОБРОТАТА.../13.11.2018/



На теб - единствен!
---
Обичам те! Нали усещаш вече,

че точно тебе чаках ден след ден?
И ето - в звездна риза си облечен...
И ето, че си златно озарен!
В деня на добротата те целува
лъчът вълшебен в моя мир изгрял.
Картина си в един невидим Лувър.

Рисувах те на бял пиедистал.
Рисувах те ефирен и исконен.
Характера ти ваях с влюбен стих.
И ето - любовта ти е икона,
която ме зове със поглед тих...
Не ме разпитвай как съм преживяла
годините без твоята зора.
Сред черни дни останах ласка бяла
и в твоя чест растях до свръх-добра!

13.11.2018, 16ч.41мин.
- изконен= първоначален, оригинален.

сряда, 7 ноември 2018 г.

1550. КРАСИВИТЕ ЕСЕННИ БАГРИ /2012/

 ЕСЕНТА Е ПРЕКРАСНА!...
ЧУДОНОСНО ДОБРА,
ТЯ Е НЕЖНАТА ЛАСКА,
ДЕТО С ТЕБ НИ СЪБРА.
ТЯ Е ЗЛАТНА БОГИНЯ,
ТЯ Е ЩЕДРА ЛЮБОВ...
ТЯ СЪС МЪДРОСТ ДАРИ НИ.
ТЯ Е ТИХ БЛАГОСЛОВ...


7.11.2012, 9ч.

събота, 13 октомври 2018 г.

1549. МОЯТ НОВ ШЕФ /13.10.2018/


13.10.2018
ДНЕС СЕ ЗАПОЗНАХ С НОВИЯ МИ ШЕФ...
След като на 24 август започнах работа тук, чак днеска се случи това...Той беше с няколко майстори и аз, вслушана във вътрешния си глас, реших че е ТОЙ, отидох при него и му се представих ето по този начин:
- Вие ли сте шефът?
-Да, аз съм. - отговори той.
Приближих се и му подадох ръка:
- МНОГО МИ Е ПРИЯТНО!... АЗ СЪМ МАРИЯ!
Той също си каза името, а аз отговорих:
- Знам. Изчислила съм ви името. То има много силни цифри с позитивно излъчване...
Той се засмя. Това беше. Но искам да ви дам изчислението на моите думи, които сами идваха на бял свят и имаха подтекст с мощно излъчване. Вижте сами /събират се стойностите на всяка буква според мястото й в азбуката ни:.А=1... М=13... Р=17...И=9...Я=30 и пр./:
МНОГО МИ Е ПРИЯТНО!...АЗ СЪМ МАРИЯ!
- много=61= любов
- ми е приятно= 148= Спасителят
- аз съм= 67= Рицар
- Мария= 70= истина
Заменям изговорените от мен думи с думите-подтекст:
ЛЮБОВ+ СПАСИТЕЛЯТ+ РИЦАР+ МАРИЯ = 209+137
209= НЕБЕСНИЯТ МЪДРЕЦ
137= ЧЕЛЕСТЕ САВИО /итал.=НЕБЕСЕН МЪДРЕЦ
/И на български, и на италиански съм му казала подсъзнателно НЕБЕСЕН МЪДРЕЦ...
/днес е рожден ден на италианката Тереза, чиято божествена светлина е в мен/...
И още за 137:
137= СТО ДВАЙСЕТ И ДВЕ
/122= небесна любов= първи юли - Моята рождена дата, т.е. ДЖУЛАЙ МОРНИНГ/
Извод:
АЗ СЪМ МАРИЯ= 137= ЧЕЛЕСТЕ САВИО
137=СТО ДВАЙСЕТ И ДВЕ /небесна любов=122/
---
А КАКВО ИЗЛЪЧВАНЕ ИМА ДНЕШНАТА ДАТА 13 ОКТОМВРИ?

ТРИНАЙСТИ=116= МАРИЯ ИВАНОВА= БЯЛ ГЪЛЪБ /аз/
116= ТИМ СКАЙЛЕР /белият гълъб всъщност е пратеник на Свети Дух - най-силната, чудотворната божествена светлина, а чрез мен небесният БЯЛ ГЪЛЪБ е направил много чудеса у нас и в чужбина, а тепърва предстоят още повече, когато двамата с Тим Скайлер ще ги правим - когато той се появи, разбира се/...
ОКТОМВРИ= 102= СВЕТИ ДУХ= БЪЛГАРИЯ

ТРИНАЙСТИ ОКТОМВРИ=116+ 102=218
218= СЛЪНЦЕ/100/+ ХРИСТОС/118/
218= МАРИЯ ИВАНОВА/116/ + СВЕТИ ДУХ/102/
218= БЯЛ ГЪЛЪБ/116/ + СВЕТИ ДУХ/102/
218=ТИМ СКАЙЛЕР/116/ + СВЕТИ ДУХ/102/
218=ТЕРЕЗА/57/+ СЛЪНЦЕ/100/+ ЛЮБОВ/61/
218= "ДА ТЕ ВЪЗЛЮБИ БОГА НА СИНАЯ"...
/от моето стихотворение "Гласът на Неродения"/
----
И НАКРАЯ ОЩЕ НЕЩО:
Двете имена на новия ми шеф имат цифра 141...
141= ХАРМОНИЯТА
141=ЛЮБОВ+ МЛАДЕНЕЦ= ЛЮБОВ+ИТАЛИЯ
141= ПИНИНОВА КЛЕТКА /клетката на вечното здраве, вечната младост, вечния живот/
141=ДЖУЛАЙ МОРНИНГ /моят рожден ден и на Даяна/
141=ПРИНЦ ЧАРЛЗ
141= ЦАР/41/ СЛЪНЦЕ/100/ =АНГЛИЙСКАТА РОЗА /Даяна/
141=СВЕТИ ГЕОРГИ + ЗВЕЗДА
141=ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ /99= Спасител/
141=ШЕЙСЕТ И СЕДЕМ /67= рицар/
141= ПРЕЗВИТЕР ЙОАН //Цар на царете в Шамбала, Тибет/
141= ФРАНКФУРКТ /бях там/
141=ОБЩИНА СЛАТИНА 

Принц Чарлз е роден на 14 ноември
Тим Скайлер от миналото, когато е живял в Мичиган заедно с Мари Хигелс, е роден също на 14 ноември /1774г./.
---------------
ГЛАСЪТ НА НЕРОДЕНИЯ /Мари Хигелс/

Макар невидим, майчице любима,
макар и нероден, гали ме с песни.
Обичам обичта ти, твойто име.
Недей да плачеш! Знам, не ти е лесно.
Но ти не си коя да е! Разбра ли?
Изтрий сълзите. Хайде, усмихни се!
Теб всички богове са те избрали,
да бъдеш Кръст - и обруган, и хрùсим!
Да бъдеш пратеница моя свидна.
За жадния да си море от обич.
На чакащия да речеш, че ида.
Над мъртвия да спуснеш лъч надгробен.
Празнувай, мамо - днеска и во вèка!
Излез от своята сумрачна стая.
Затуй, че ти си мъченица, нека
да те възлюби Бога на Синая!

8.03.1993, 10 ч.37 мин.
------
1."Нероденият син" представлява божественият дух-Духът-творец в душите ни,
който непрекъснато расте и зрее, очаквайки времето, когато ще се появи на бял свят
и ще огрее света със силата на чудотворната си любов.
А светлината в нас, това е Божията майка...
Синовете ни ИСТИНСКИ се раждат след години, когато достигнат до своето високо духовно ниво, помъдряват и проглеждат за големите истини в живота. Но макар още "неродени", те изпращат своите телепатични внушения до подсъзнанието ни и ни вливат сили в трудни моменти.
-----------
2.В планината Синай Бог,преобразен като огън, се среща с Мойсей,
и му дава Десетте божи ПОВЕЛИ /заповеди.не е точния превод/.
Мойсей ги записва върху плочки от камък
с пръста си, който небесната сила превърнала
в огнен пръст.

събота, 6 октомври 2018 г.

1548. ЗАГЛАВИЯТА НА МОЯТА ПОЕЗИЯ РАЖДАТ ПОЕЗИЯ

ИМАХ ЕДИН ПРИЯТЕЛ, ГЕНИАЛЕН МУЗИКАНТ, КОЙТО ЖИВЕЕ В ГЕРМАНИЯ,  КАЗВА СЕ МИХАИЛ СКИБА...ТА ТОЙ ВЕДНЪЖ МИ КАЗА, ЧЕ ДОРИ САМО ДА НАПИША НЯКОЛКО ЗАГЛАВИЯ НА СТИХОВЕТЕ СИ, СЕ ПОЛУЧАВА ЕДНА НОВА ПОЕЗИЯ, ЗАЩОТО ЗАГЛАВИЯТА БИЛИ МНОГО ВПЕЧАТЛЯВАЩИ...
И ми хрумна тази сутрин да напиша няколко поредни заглавия от блога ми, за да видите с очите си, че е така:
-ПОЧТИ ФАНАТИЧНА ВЯРА
-ЩЕ ГРЕЯ ЗА ТЕБ
-РИЦАР ВДЪХНОВЕН
-НЕБЕТО СЕ РАЗТРЕСЕ
-С ОСАНКА НА СПАСИТЕЛ
-ОТ БУРИТЕ ПО-СИЛНА
-ОТКЛЮЧИЛА СЪРЦЕТО НА НИРВАНА
-НЕ БИХ ПРОСТИЛА НА СМЪРТТА
-ОЧАКВАНА ПОДКРЕПА
-НАВСЯКЪДЕ СЪМ!
-ЗА ДА БЛЕСТИШ ОТ ЧУВСТВА ОРЕОЛНИ...
-ОПТИМИСТИЧНО
-ЩЕ ТЕ ОБВИЯ С ЛУМНАЛИ ЛЪЧИ
-СТРАСТТА НА СЪРЦЕТО
-ДА ДОСТИГНЕШ ВИСИНИТЕ...
---
Ето го и стихотворението с ново подреждане на заглавията-и се получава бял стих:
ПОЧТИ ФАНАТИЧНА ВЯРА /Мари Хигелс/

Ще грея за теб, рицар вдъхновен!
Небето се разтресе с осанка на спасител...
От бурите по-силна,
отключила сърцето на Нирвана,
не бих простила на смъртта!...
Очаквана подкрепа съм...Навсякъде съм!
За да блестиш от чувства ореолни,
оптимистично ще те обвия с лумнали лъчи...
Страстта на сърцето ми е
да достигнеш висините!

---

четвъртък, 4 октомври 2018 г.

1547. ВЗРЯН ВЪВ ПЪТЯ НИ НОВ.../4.10.2018/



ТИМ ДО МАРИ
---
МИСЛЯ ЗА ТЕБ...
Зло обстрелва те с камъни...
МИСЛЯ ЗА ТЕБ...
В мен небето крещи!...
МИСЛЯ ЗА ТЕБ...
Страст си скрита, но пламенна!
МИСЛЯ ЗА ТЕБ...
Взрив си - взрив от мечти!
МИСЛЯ ЗА ТЕБ...
Виждам те сред лазурите...
МИСЛЯ ЗА ТЕБ...
Гледаш ме с благослов!
МИСЛЯ ЗА ТЕБ! -
Бързаща, волна, щурава...
МИСЛЯ ЗА ТЕБ,
взрян във пътя ни нов!

4.10.2018, 18,29ч., четвъртък.

---

петък, 7 септември 2018 г.

1546. ЩЕ ВИ ДАМ СЛЪНЦЕТО! /7.09.2018/




На теб, ангелокрила Лю - с обич!
-----
Днес казвам вече сбогом на тъгите,
загърбвайки ужасните злокоби.
По-блеснала от злато, в храм измито,
с един замах самата смърт загробих!
Затуй сега съм звездно преродена!
Скимтят далече псета и измами.
Поискате ли слънцето от мене,
ще ви го дам ъс обич най-голяма!...
Една душевност, от звезда родена,
получи днес невидима корона.
Безсмъртни стават земните й гени,
а болестите й бял ангел гони!
Когато някой благ характер има,
когато в него мъдростта говори,
го пази всеки с ореолно име,
получил свойто рицарство от горе!



7.09.2018, 9,38ч., петък=79= лотос,
двата последни куплета са написани в 12,26ч., т.е. току-що.
----
седми септември=158= Соломон-Лидж-Давид
/пълното име на цар Соломон/

158= Златната ябълка
/символ на божествената светлина в човека/

158= Божественият Син + победа
158=Дева Мария + Йосиф

158= Свети Иван Рилски






сряда, 22 август 2018 г.

1545. НАЗАД ОТДАВНА КАМЪК ХВЪРЛИХ /21.08.2018/

Разбра ли - миналото сее мрак...
Сбогувай се с ревнивеца във тебе.

Пробождаш ме с тревоги - пак и пак...
От мичиганска карма си обсебен.
А аз назад отдавна камък хвърлих,
пречистена от миналия грях.
Обвих в забрава онзи спомен кървав
и в името на любовта успях!
По-бистра съм от извора планински,
по-доверчива съм от детска длан.
Красивата ми същност не изстина,
а днешният й път е път огрян.
Нали разбра, че имаш звезден двойник,
когото съм нарекла рицар бял?
Той ме извайва, за да съм достойна

да бъда чудото, което е избрал!

21 август, 2018, вторник, 12,46ч., обедна почивка.

Някога, когато сме живяли в Мичиган, Тим Скайлер на миналото е бил ревнив и ме е
пробол три пъти с нож, когато съм спяла. Била съм руса красавица със сини очи, обожавана от всички, а той - млад гениален учен по астрономия...
Днес съм на кръст между някогашния Тим, носещ тежката карма на миналото и Тим на бъдещето, пречистен от грехове, готов за чудотворства с мен.
Ревността не е любов - тя е знак за обсебване и често пъти води към смъртта. При истинската любов няма ревност, а има волност и свобода на духа.
----

КОМЕНТАР И ОТГОВОР:
Bonka Grozeva:
Мила, чаровна и интересна умнице, Мари, искам да ти кажа , че малко са хората, които подозират какво и кои са били в минали животи,ако изобщо вярват в такива, интересно ми е ,ти как успяваш или може би е плод на силно творческо въображение!
Щастлива и спокойна лятна нощ! ♡
----
Мари Хигелс:
При мен животът се развива по-различно от този на другите хора. Това се дължи на факта, че периодически гладувам по три месеца /пълен глад/, при което съм активна в ежедневието си, а не полумъртва. Това гладуване ударно отключва подсъзнателните ми спомени от минала реинкарнация /прераждане/ и започвам да пиша, водена от своята активизирана мощна светлина /светлината има записани като на компютър миналите ни животи/...Написала съм голяма част от книгата за времето, когато съм живяла в Мичиган и сме се обичали с моя Тим Скайлер. И след приключил с трагедия живот започваме да се прераждаме и двамата, озовавайки се винаги в една и съща държава...Така все повече сме растяли духовно и сме се превръщали в мощна светлина чрез нарастващата наша любов. Според небесната програма тук, в България, е последното ни прераждане, защото любовта ни стига до връхната си точка - чудотворната. И вече знам със сигурност - тази чудотворна наша сила прогонва болестите от телата ни /аз от 30 години не съм боледувала дори от хрема/, прогонва от нас старостта / на 66 години изглеждам много по-млада и с буйна коса - ръцете ми работят с моето тяло всяка нощ и прогонват бръчките, унищожавайки източника на старостта, т.е. негативните енергии, които поемам от околния свят/, както и смъртта...Впрочем два пъти съм умирала преди години, но чудотворната ми светлина просто ме спасяваше.
Така че тук ви описвам върху листове истини за миналия си живот, които често пъти ме разплакват, докато ръката ми ги изрежда с голяма увереност. Затова ви казвам - не яжте много, а съвсем по малко и то да бъде БИО-храна. Знам си бъдещето и знам, че когато заживеем с Тим, ще произвеждаме безкрайно мощна чудотворна светлина, която ще донесе на света съвсем друг начин на живот и ще преобразява хората като с магическа пръчка. И не, това не е фантазия - вече се виждат реални резултати. Защото моят любим е на една крачка разстояние от мен и вече сме едно общо зарево, действащо безпогрешно. При мен няма грам нервни изблици, заредени със злоба и омраза - защото животворното излъчване на Тим от разстояние ми влива в ръцете чудотворна сила, която разгражда ЕНЕРГИЙНИЯ ЗВЯР, който поемам от света и така непрекъснато, макар и бавно, се подмладявам. Иде времето, когато книгата ми ще излезе на бял свят и хората ще четат за невероятните ни чудотворства - ще има световен бум, породен от тази книга - КНИГАТА НА ЧУДЕСАТА, КОИТО СА РЕАЛНИ И ВИНАГИ ИЗВИРАТ ИЗПОД ОГНЕНИТЕ МИ ПРЪСТИ И ОТ ОГНЕНАТА СЪЩНОСТ НА МОЯ ЛЮБИМ.

неделя, 19 август 2018 г.

1544. ДА СЕ ИЗВИСИМ И ПРЕОБРАЗИМ!.../19.08.2018/

Небе, небе...Ела, преобрази ме!
И нека бъде блясък всичко в мен!
С черти неземни, но със земно име
ще съм триумфът твой през този ден.
С лазурни чувства благост ще раздавам
на всеки, който  вярва в чудеса.
Морето в мен е вече рицар славен,
внушил ми пъкъла да угася...
Днес  всяка моя клетка се преражда
и вместо с пръсти, милвам със лъчи...
Ти ме извайваше и беше важно...
Кажи, че днес съм  нова...че личи!

19 август, 2018, Свето Преображение...
неделя, 13ч. /обедна почивка/.

събота, 18 август 2018 г.

1543. БЕЗ ТЕБ.../18 август, 2018/

Тим до Мари
------
Повярвай ми без теб съм свръх безличен!
И сиво-черни са ми всички мисли.
Играя ролята, че уж обичам
една жена с характер тих, но вкиснат.
Тя мисли, че родена е за мене,
а аз чрез нея пълня празнотата,
в която тъжната ми същност стене,
копнеейки за теб, съдбовност свята!
Животът има смисъл, ако двама
са две вълшебства, свойте цели сляли...
Без теб, любов, тук всичко е измама!
Затуй съм зов, а дните - празни зали...
----
18 август, събота, 13,02ч., обедна почивка.
осемнайсти/123/ август/61/= Божият Син/123/+ любов/61/= 184
184= Миротворецът /така са наричали някога цар Соломон/
184= истина+ мъдрост= Мария+ мъдрост

184=Светлина + Свети Дух/


1542. БЪДИ ПРОЗРЕНИЕ! /17.08.2018/

Ти си молитвеният шепот в храма...
Ти си възкръсване след мъртви нощи...
Ти си скрит стимул, ти си море огряно...
Ти си гонителят на всичко лошо!...

Аз съм и стих, и тишина взаимна...

И съм сияние, дошло, за да говори...
И съм тъга, живяла с чуждо име...
И съм напътствие за грейналите хора...

Моля те да пресушим докрай блатата!
Моля те, отключвай святото в душите!
Моля те, спомни си кой при теб ме прати...
Моля те, бъди прозрение!...Поне опитай...


17 август, 2018, 6,06ч., петък=79=лотос.
седемнайсти август=119+61= Божията майка/119/ + любов/61/=180
180=Е.И.А. /180 = трите имена на един специален човек, роден на 17 август/
Честито!

1541. ВЕЛИКА ЛЮБОВ, СИНЕ МОЙ, ТЕ ЗАКРИЛЯ! /13.08.2018/


Посвещавам на моя специален син, по случай 35-годишния му рожден ден!
И му пожелавам винаги да бъде извор на жива вода, която заздравява болни души, дава крила за висшите пространства  и раздава здраве, раздава животворна любов на всички!
Бъди жив и здрав, бъди безкрайно щастлив с любовта, която озарява живота ти, момчето ми!
Бъди отговорен към всички, които обичаш и ще пребъдеш!

-----
За мен си синът, от вселената пратен,
извайван от майчини длани.
Нали си разбрал - имам ролята свята,
от зли бесове да те браня!
Спомни си момченцето, сгушено в мене
след битки с поредни кошмари.
До мойто легло бе веднъж на колене,
нападан от злоба прастара.
Две детски сълзици...И зов за закрила...
А аз - окована с вериги...
Но мигом се вдигнах, от тътен по-силна
и...Злобата гръм я застигна!
Сред сълзи и мъки растяхме с теб, сине!
Какви ли не гаври понесох!
Среднощно разплакана, тинята ринех...
Не беше животът ни песен!
Но днес...Виж се само - до слънце израсна!
И имаш съдба звездочела!
В най-черните доби тя свети тъй ясно,
че влива ти мъдрост и смелост.
Велика любов, сине мой, те закриля!
Надявам се, знаеш го вече.
Живота ти с изворна святост умила,
нарича се майчица вечна!

13 август, 2018, 4,26ч., синът ми е роден на тази дата, в събота,  точно в 17ч.

четвъртък, 16 август 2018 г.

1540. ДО БОЛКА БЛИЗКИ /12.08.2018/

Тим до Мари
----
Отново е неделя...Пак сме двама...
С надежда в твойта лирика се взирам...

Повярвай - други радости, любов, си нямам,
освен да слушам звездната ти лира.
Усети ли синхрона помежду ни?
Доказва той, че сме до болка близки.
Докоснеш ли сърдечните ми струни,
превръщам се във синева златиста.
От клетките ни чудеса  изригват,
а сенките споглеждат се втрещени...
Спомни си  дните с кървавата стигма,
пробудили триумфа в твойте гени.
Дойде денят...И злобите вибрират,

усетили, че носим божа смелост.
Чрез любовта ни-рожба на всемира,
със теб летим към златните предели.

12 август, 2018, неделя, 12,54ч. /обедна почивка/.




неделя, 12 август 2018 г.

1539. НАШАТА БЕЗСМЪРТНА ПЕСЕН... /11.08.2018/

Тим до Мари
----
Обичам да си лотос, в мен поникнал.
Обичам да си лъч в тревата росна.
Обичам да си блясък и реликва..
Обичам да си утро безвъпросно...
Обичам да си мисъл окрилена.
Обичам да ме търсиш до премала.
Обичам да си влюбена Селена.
Обичам обичта ти в мен изгряла...
Обичам да съм рицаря до тебе.
Обичам с морско слънце да те жаря.
Обичам с огнен стих да ме обсебваш.
Обичам да си звездна благодарност.

Но най обичам да сме неразделни.
Сред юлски нощи да сме химн небесен.

Божествен патос от щурците взели,
да пеем нашата безсмъртна песен...

11 август, събота, 12,47ч., сладкарница "Неделя"
/в обедна почивка съм/.













вторник, 7 август 2018 г.

1538. НЕРАЗРИВНО ЦЯЛО СМЕ !/8.08.2018/

Тим до Мари
----
За теб живея...Другото е проза.
Със всяка своя мисъл те прегръщам.
Напук на завистите нощно грозни,

в нас двамата живее светла същност.
Най-сетне с теб сме неразривно цяло!...
Така да знаят всички кукловоди!
Ти, пътят към зората в мен избрала,

си ключ за мойте страсти пълноводни.
Виж  мръсното на дните как  изчезва...
Да, блясъкът в света ще се възражда.
Калта ще влезе във бездънна бездна...
Животът да е чист, е много важно!
От теб зависи на света съдбата -
излъскай я, любов, до божи блясък!
Превръщай я във нещо висше, свято,
вгради във нея своя поглед ласкав!
И цялата Земя ще триумфира!
Повярвай  и ме следвай доверчиво.
Аз съм мъжът, възпял те с нежна лира,

а ти си храмът, с който днес се сливам!

8. 08.2018,  0ч.01мин..
ОСМИ АВГУСТ= 55+61= 116= БЯЛ ГЪЛЪБ= ТИМ СКАЙЛЕР

116 е цифрата на рождените ми две имена./

1537. ЛЮБОВ, ЛЮБОВ - НА ВСИЧКИ СИ ПОТРЕБНА!..../5 авг.2018/

Тим до Мари
-------
Най-сетне отдих! Мъничко остана
и трудното ще бъде зад гърба ти.
Светът ще иска твойта звездна прана
и ще те следва по петите плътно.
Най-сетне тишина с виталност бяла
и пак кафе в сладкарница "Неделя"...
Подобно лотос в катедрална зала,
лъчи прегръщат сенки онемели...
А жезълът мойсеев, скрит във тебе
изконна мъдрост е повел към трона.

Любов, любов - на всички си потребна,
дори на ветровете безпардонни.
Усетили, че грейваш в миг особен,

докосвайки на времето сърцето,
те литват над злини, блата и злоби
по примера на твойта мисъл светла...

5.08.20181 неделя, 12,45ч.
пети август= 111= Мари Хигелс

сряда, 1 август 2018 г.

1536. РАЗБУЛИХ ОБРАЗА ТИ СВРЪХ-ПОТАЕН!... /1.8.2018/


Днес всеки те възпява, командоре -
и славеят с най-ангелските трели,
и любовта - камбана неуморна,
и чайките, над тебе  полетели...
Далече от морето с взор унесен,
отключвам с горест спомените плажни,
които будят морските ми песни...
И литвам! - В звездна чайка се прераждам...
А в теб морето тъй искри, любими!
От слънцето на август озарено,

на песен дава звездолико име,
на мен внушава влюбено летене...
Днес ти си на мечти небесен извор...
Дори и камъкът те величае.
Най-сетне те видях съвсем  отблизо.
Разбулих образа ти свръх-потаен!

1 август, 2018, сряда, 12,47ч.,
в сладкарница "Неделя" на кафе /обедна почивка/...
ПЪРВИ АВГУСТ=72+61=133=ЛЮБОВ+ ЛЪЧИ
133= ШЕЙСЕТ И ЕДНО /61= ЛЮБОВ/=ИЕШУА
133= ИНТУИЦИЯ
133=СВЕТИ ВАЛЕНТИН

вторник, 31 юли 2018 г.

1535. ЛЮБОВ, РИСУВАНА В ЗЛАТНО-СИНЬО...

Тим до Мари...
----
ЖИВОТ ПРЕКРАСЕН чака ни отсреща -

той ни изпраща знаци от години.
В покоя свой запалил златни свещи,

рисува любовта ни в златно- синьо...
ЖИВОТ ВЪЛШЕБЕН небеса ни носи,
във нас отключил чудотворни двери.
Нали си спомняш, моя златокоске,
как все ти шепнех, че ще те намеря?..
ЖИВОТ НЕВИЖДАН с гръм пред нас ще блесне

и празнично ще пеят херувими...
Дворец божествен чака ни, принцесо...
Китари свирят нежно и интимно.

ЖИВОТ ПРЕДРЕЧЕН бащински ни гледа...
Броени дни остават и тогава....
На звезден трон при любовта ще седнем,

а тя  лъчи всевечни ще ни дава!

31 юли, 2018, вторник, 12,47ч. /обедна почивка/.

неделя, 29 юли 2018 г.

1534. ТИ СИ ЛЮБОВТА ВЪВ МЕН! /29.07.2018/.

Тим до Мари
----------
КОПНЕЖНО ПЛАМНАЛ, слял съм се със тебе -
жената зов, жената светлолика...
От мислите за теб съм преобсебен!
Ако те няма, ще съм просто никой!
КОПНЕЖНО ПЛАМНАЛ,нощем ти говоря

чрез мислите си - огнени фонтани...
Препълнен със поезия до горе,
все те възпявам слънчево огряна...
КОПНЕЖНО ПЛАМНАЛ, зная, че си в мене
и че градим на бъдещето храма.
Любов си ти, небесно озарена
и знам, че втора като тебе просто няма!

29 юли, 2018, 13ч., неделя.
На тази дата е родена фейс-приятелката ми
Марина. Честито и наздраве, мила Марини!


неделя, 15 юли 2018 г.

1533. И ЕТО, ЧЕ СЪМ МОРСКА НЕОБЯТНОСТ...

Море, вълнистите коси от теб съм взела...
Копнежът, скрит в душата ми, е твой.
И слях се с мъдростта ти безпределна.
Работя ден и нощ, без грам застой...
Подобно теб, спасителния бряг дарявам
на всеки, който е със дух крилат.
Далече съм от суета и слава,
по примера на твоя блеснал свят...
16 юли, 2018, 5ч.

Море, туптиш синхронно със сърцето мое.
Звезда съм днес сред твоите звезди.
Каквото правя, знам, че за добро е,
а слънцето ти в мен дворец гради...
Ти с благослов отключи същността ми бяла,
приличаща на пламнала зора.
Сред мрак дълбок твой фар ще съм, разбрала,
че от любов към теб съм свръх-добра!
И ето, че съм морска необятност вече,
а бях удавник в твоите води...
Ти ми внуши да стана тъй човечна,
че моят дух смъртта да победи!

17 юли, 2018, 4,58ч.

четвъртък, 12 юли 2018 г.

1532. УСМИХВАЙ СЕ, ЖИВОТ - БЪДИ КРАСИВ!...


Животът е усмихнато дете,
родило се в душата на всемира.
Откърмено от любовта, расте 
с размах духовен, който не умира.
Животът е хармонията в нас, 
носителка на цели вдъхновени.
Животът ни е лумнал до екстаз, 
видял че си се слял с небето в мене... 
Животът ни като лазур блести,
препълнен е със мъдрости исконни.
Той храм  гради за твоите мечти,
а с мойта светлина твори икони...
Затуй съм лотосна, затуй цъфтя,

а ти ме гледаш с юлска жар в очите...
Разискрена във нас е любовта, 
а бъдещето ни - с лъчи обвито! 

12.07.2018, 9,48ч., четвъртък, в сладкарница "Неделя"...
Петровден, ст. стил.- 25 години от кончината 

на баща ми - светла му памет! Знам, че неговият Дух
помага на най-слънчевите хора в тяхната безценна мисия!

неделя, 8 юли 2018 г.

1531. СВЕТЛИНА В ДЪЖДА /8.7.2018/


Вали, вали...Разплаканото време
помаха към купето ми, но вяло...
Изнервен старец със душа проблемна
нахлу при нас със цел вражди да пали.
Но озаптен от светлина незрима,
във него злият дух за миг се кротна.
В съседното купе друг дявол има -

крещи пиян на пълни обороти.
След туй и той започна да замира...
Ужасна е простащината, хора!

Не знае тя, че всяка звездна лира
въвежда ред във мозъци копторни.
Прекрасно е да пишеш дитирàмби,
когато скришом плачеш за морето...
Разсейва те живот, до смърт нахален,
но щом разпръснеш мрака му, ти светва!

8 юли, 2018, 9,40ч.,
във влака Варна-София. 

1530. ПЪТУВАНЕ КЪМ НИЩОТО.../8.7.2018/



Да, влакът лети...Но къде ме отнася?
Във София няма море!...
Сияние синьо сред спомен свръх-ясен,
внушавай ми, че съм добре!...

Небето е сиво с разплакани мисли -

напълно със мен е в синхрон.
Затварям очи - любовта се избистря...
Тъгата ме блъсва с "Пардон!"...

Видях се на пясъка, но е различно...
Морето е с поглед вгорчен.
Макар че са с него възторзите птичи,
то днеска самò е без мен.

А влакът бумти монотонно и земно...
Към нищото носи ме той -
там, дето душите, накуцвайки, дремят,
потъвайки в луднал безброй.

8 юли, 2018, 8,29ч., понеделник,

във влака Варна- София

петък, 6 юли 2018 г.

1529. В ДЕНЯ НА СВЕТА НЕДЕЛЯ

На седми юли е Света Неделя!
На седми юли съм живот Всевечен!
На седми юли пръстите съм сплела,
а храмът мой е в светлина облечен.

На този ден Всемирът е икона.
На този ден се палят златни свещи.
На този ден незрими сълзи роним
и във доброто вярваме горещо!

Щастлива съм, че звездно ви говоря!
Щастлива съм, че греем възродено!
Щастлива съм, че сме избрани хора!
Че сме любов и лотосно цъфтене!

7.7.2018, 5ч.
Моята баба по бащина линия носеше името НЕДЕЛЯ.
СВЕТЛИНАТА Й Е ВЪТРЕ В МЕН!
Благословен да е пътят й в небесното царство!
----






1528.. РАЗДЯЛА С НАЙ- НЕБЕСНОТО МОРЕ...


ПОСЛЕДЕН ДЕН...И ПАК ЩЕ СЪМ САМИЧКА!
МОРЕТО ЩЕ Е ТУК, НО АЗ - ДАЛЕЧЕ...
ПАК ЩЕ ПОПАДНА ВЪВ СВЕТА СЕБИЧЕН,

НА СКОРОСТНО ЗАГИВАНЕ ОБРЕЧЕН.
ОТЧАЯНА СЪМ...ВИЖДАМ  ЧЕРНИ НОЩИ
И ЧУВАМ НЕЧИЙ ВИК ДА ЦЕПИ АДА...
МИСЛОВНО КРАЙ МОРЕТО ЩЕ СЪМ ОЩЕ,

НО СПОМЕНЪТ НА ПРАХ ЩЕ СЕ РАЗПАДА.

НЕ ИСКАМ, ГОСПОДИ, ПАК ТАМ ДА ИДА!
НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ПАК ПРИ ЗЛИТЕ ХОРА!
ВЪВ ГРЪБ ТЕ СТРЕЛЯТ С ПОДЛОСТ И ОБИДИ,
ОТ ЗАВИСТ СЪСКАТ И ОТ ЗЛОСТ МЪРМОРЯТ...
А ТУК СИЯЕ СИНЯ НЕОБЯТНОСТ.
ЕХТИ СВЕТЪТ ОТ ГЛАРУСИ ЩАСТЛИВИ.
МОРЕТО МИ СЕ ВРЕЧЕ МНОГОКРАТНО
ВЪВ ВЯРНОСТ, НО...СЕГА ТОВА СЕ СРИВА!


7.7.2018, 4ч.

четвъртък, 5 юли 2018 г.

1527. ОТРАНО ЦАРСТВЕНО ИЗГРЯЛА СЪМ.../6.7.2018/


Ела, море, ела в нозете ми...
С най-жаркия си свят ела!
Вълните сякаш са усетили,
че искам в теб да се вселя.
Днес цялата ще съм рубинена -
съкровища напират в мен,
дошли от общото ни минало,
за нас създало този ден.
Отрано царствено изгряла съм...
Докоснах хиляди съдби,
живели с нежност непогалени,
които времето уби.
Ела, море, сърдечно пламнало -
ще ги възкресим с любов!
Те бяха със души измамени,
но в теб съзряха божи зов.
Помни, че още наранени са...
Небесен кръстник им стани.
А аз, променяйки генезиса,
ще ви се радвам отстрани.
Днес любовта ни е рубинена!
Днес всичко живо ще блести!
Невярата ще е застинала.
Всесилни сме и аз, и ти!
--
6 юли 2018, 6,59ч.,
написано на плажа във Варна.